Меню Затваряне

Всички живеем в симулация – теория и доказателства

Реалност или симулация е нашият свят? (Изображение: Yassay)

„Вероятността да живеем в реален свят е едно на милиард.“
/Елън Мъск/

Всички знаем, че Елън Мъск освен много успешен е и много сериозен човек и никога не говори празни приказки. Заедно с това, доста уважавани личности сред учените са на мнение, че вероятността да живеем в симулация е много голяма. Каква всъщност е тази теория и кои са доказателствата в нейна подкрепа? Защо тя може да е липсващото парченце от картинката, заради което не можем да разберем напълно нашия свят? Време е да разровим тази работа и да се впуснем в интересно приключение в търсене на истината…

Теорията.

Теорията, че живеем в симулация тръгва през 2003 г. от световно известния философ Ник Бостром. Тази теория твърди, че света, в който живеем не е нищо повече от компютърна симулация. Нещо, което много други умове са подозирали от векове насам, но не са имали понятието „компютърна“, за да могат да формулират логически издържани теории. Според съвременните учени, които се занимават с тази теория, може да има милиарди симулирани светове и само един реален. Ето защо вероятността да сме в реалния е изключително малка…

Вероятно всичко това ти звучи абсурдно на фона на това, което виждаш с очите, чуваш с ушите си, помирисваш с носа си и усещаш като допир. Не забравяй, че всичко, което имаш като възприятия и преживявания са всъщност мозъчни импулси в твоята черепна кутия. Чрез въздействие върху определни мозъчни центрове може да бъде постигнато абсолютно всяко едно усещане, без да можеш да го отличиш от това, което наричаш „реално“. Ето защо дори хора с ампутирани крайници понякога усещат болка в липсващите крайници. Всичко е в главата…

Какво знаем от игрите?

Ние, хората, вече сме доста добри в създаването на компютърни симулации, виртуална реалност, добавена реалност… Съвременните игри са симулации на цели градове, с хора, които взаимодействат помежду си и със средата около тях. Всеки, който е играл таква игра знае, че само броени минути след като я е започнал, той вече е забравил, че това е симулация и е „погълнат“ изцяло от този свят. А представи си колко сериозно би възприемал същия този свят ако не помниш някога да си виждал друг…

Популярната симулация Sims 4 - представяне (Изображение: Sergey-Galyonkin)

Графика и изчисления.

Когато играеш на компютърна игра в нея може да има изключително много обекти. Визуално се обработват (рендват) само тези, които гледаш. Всичко, което се случва извън твоето полезрение се изчислява само като резултат. Например, в играта имаш бизнес, който не наблюдаваш в момента. Компютърът пресмята само какви са резултатите от това – увеличават се приходите ти, износват се машините, намаляват ресурсите и т.н. Но това е стотици хиляди пъти по-леко за изчисление от графичното изобразяване на детайлите. Визуализацията ще бъде генерирана само, ако прехвърлиш вниманието си към това, което се случва там.

Съвременните игри като графика вече изглежда почти като игрален филм. А само преди 40 години игрите бяха от типа „два зелени квадрата гонят трети“. Развитието на технологиите едва ли ще спре скоро, така че си представи какви ще са възможносите след още 40 години. Вероятно визуално ще бъдат напълно неразличими от нашия „реален“ свят. Представи си тогава какво ще позволява техниката ни след 4 000 години! И това е само кратък миг на фона на историята на света…

Компютърно моделирана сцена (Изображение: Gilles Tran)
Компютърно моделирана сцена (Изображение: Gilles Tran)

Хардуер.

Третата важна особеност, която трябва да имаме предвид е, че игрите от типа симулация обикновено се играят от много играчи в мрежа. Компютърът на всеки играч се заема с изчисленията, които трябва да се направят за него, а сървър е машината, която се занимава със синхронизирането на симулацията между отделните компютри.

Доказателствата от науката.

Науката от векове насам се натъква на феномени, които и до днес не може да обясни, при това без да се съмнява в „действителността“ на нашия свят..

Експериментът на Томас Йънг от 1803 г.

Експериментът на Томас Йънг от 1803 г. (Изображение: OpenClipart-Vectors)

Йънг прави физичен опит от фундаментално значение за науката. Той насочва лъч светлина през непрозрачен екран с два успоредни прореза, зад който е поставен проекционен екран. Логично е светлината да достигне екрана, създавайки две успоредни ивици. В действителност светлината се разпространила във вид на ивици, в които се редуват тъмни и светли участъци. С други думи светлината се държи като вълна.

Физиците са доразвили този експеримент като са установили, че фотоните се държат като частици само, когато ги наблюдаваме! В останалите случаи тяхното поведение е като на вълни. Точно както в симулациите се визуализират само тези обекти, които са наблюдавани! Според Копенхагенската интерпретация от 1927 г., самото наблюдение на една микроскопична частица като атома е от решаващо значение.

„Звездите и галактиките стават реални, едва когато светлината им е доловена от нашите телескопи.”
/Маркъс Чоун/

През 2006 г. учени са повторили въпросния експеримент с още една допълнителна модификация. Просто казано, частиците отново са били изстрелвани през два прореза към проекционен екран. Този път, обаче, наблюдението са правили в момент, в който частицата вече е преминала през прорез, но още не е достигнала проекционния екран. Резлтатът бил потресаващ! Поведението на частиците в момента, в който били наблюдавани ставало такова, сякаш преди измерването не са преминали през двата отвора и не са се държали като вълни. Сякаш частиците са знаели, че ще бъдат наблюдавани преди това да се случи…

Скоростта на светлината.

Според Айнщайн максималната скорост в нашата вселена е тази на светлината (c = 300 000 km/s). Колкото по-бързо се движи един обект, толкова по-бавно тече времето за него. Ако обектът достигне скоростта на светлината, за него времето спира напълно. Това много наподобява забавянето на графична обработка (т.нар. „насичане“) в симулациите, когато движението в нея стане много интензивно и необходимите изчисления стават много сложни и тежки за хардуера. Във вселената това се случва трилион пъти по-бързо, отколкото в съвременна компютърна игра, но принципа е същия.

Квантово заплитане.

Фотон, който лети в космоса се смята образно казано за въртящ се и притежава характеристика, наречена „спин“. Когато две частици си взаимодействат, те остават сдвоени и дори да се отделят на светлинни години една от друга, спинът на едната частица ще корелира с този на другата мигновено. Към това следва да добавим и факта, че частиците не притежават спин, докато не бъдат наблюдавани!

Така всеки път, когато наблюдателят засече спинa на една от частиците, той е различен. И всеки път моментално се оказва точно противоположен на спина на другата свързана частица, без значение колко отдалечена е тя, дори това да е в различни краища на вселената. Джон Бел е доказал чрез експеримент, че частиците не притежават информация относно посоката на техния спин преди да бъдат наблюдавани и избират такъв само при измерване.

Всичко това противоречи на максимално достижимата скорост в нашата вселена – тази на светлината. И заедно с това поразително напомня на условията на компютърна графична среда. В такава среда системата има мигновен достъп до информацията за всеки пиксел (частица) от дисплея, без значение колко са отдалечени помежду си пикселите и независимо от това колко е голям дисплея.

Как се вписва тази теория в това, което вече знаем?

Може би най-големият проблем в нашето разбиране за света се състои в това, че досега винаги сме разделяли всичко в него на материално и духовно. Науката винаги е била встрани от всички духовни учения, както и духовните учения са били далеч от науката. Теорията за симулация на нашия свят много елегантно обединява науката и духовенството без да влиза в противоречие с никоя от тях!

Теорията за симулация и науката.

Както видяхме много от нещата, които за учените са загадка се вписват чудесно в обяснението, че живеем в компютърно симулиран свят. Към тях можем да добавим и загадките на „големия взрив“, т.нар. червееви дупки, плацебо ефекта, теорията за мултивселените, тъмната материя и тъмната енергия, въпросът „какво има след края на космоса“ и др. Ако приемем, че всичко около нас е компютърно моделирано, тези въпроси много бързо намират своите решения.

Невъзможността на учените да обединят квантова механика и физиката на Нютон също се разрешава като проблем. Както знаем в игрите „реалността“ също е различна според това в какви мащаби я разглеждаме и изследваме.

Теорията за симулация и езотериката.

Тук става още по-интересно. Теорията за преражданията идеално пасва на идеята, че живеем в симулация. В игрите имаме много животи и отново можем да изберем с какъв герой да играем, когато започваме. Теорията за симулацията обяснява и възможността да видиш свой предишен живот чрез регресия, както и да отделиш душата си от тялото (астрална проекция). Телепатията, силата на мисълта, паранормалните явления… всичко това е далеч по-лесно обяснимо в симулиран свят, отколкото в „реалния“ материален свят.

Дежа вю преживяванията и ефектът „Мандела“ са типичен пример за гличове (дефекти) в играта. Наличието на вселенски разум, творец или както някои го наричат Бог, който чува молитви и помага чрез своята невидима намеса… дали това не е някой невръстен геймър използващ чийт кодове?! А необяснимите за науката феномени като баба Ванга и Слава Севрюкова дали не са просто играчи, които са стартирани с привилегирован достъп до централния сървър, от където черпят информация за своите разтърсващо точни предказания…?!

Какво правим ако се окаже, че теорията е истина.

За да отхвърлим напълно теорията за симулация трябва да докажем, че сме в реалния свят. За съжаление това е невъзможно, защото каквото и доказателство да посочим, то може да е симулирано. А единственият начин да докажем със сигурност, че сме в симулация е като открием машината, на която тя върви. В „матрицата“ това се случва, но от философска, а и от чисто практическа гледна точка изглежда невъзможно. Супер Марио може да мине през всяко ниво в неговия свят, но не и да види компютъра, в който се намира.

Предвид това, че вероятността клони много в полза на теорията за симулацията, приемаме, че тя е вярна и ние живеем в нереален свят. Компютърен модел, който служи за забавление на по-висше от нас създание. Или може би ние сме тези, които се развличаме. Може би сме отегчени нематериални създания и всеки от нас си доставя удоволствие, пускайки се в мрежа с другите във виртуален свят. Всъщност това не е чак толкова лошо. Най-вече, защото не променя нищо. Няма значение дали светът ти е реален, ако го възприемаш като такъв със всичките си сетива.

Финални думи.

Приеми всичко това откъм забавната му страна. Представи си какво е да си зад „клавиатурата“ на тази симулация. Нима няма да ти е забавно да гледаш как играчите се развиват, как спорят дали земята е плоска и най-вече как се чудят дали не живеят в симулация! Много от нас забравят дори до тоалетната да ходят часове наред заради далеч по-елементарни игри.

Представи си колко интересно ще ти бъде да наблюдаваш героите от играта как създават подобна симулация вътре в тяхната симулация и как започваш да се питаш дали и ти самия не си в някаква симулация. Този въпрос наистина е много вълнуващ и крайно философски. Ако темата ти е интересна и искаш да научиш повече, препоръчвам ти като за начало да гледаш това:

1. Isaac Asimov Memorial Debate: Is the Universe a Simulation? (Конференция от 2016 г. с участието на астрофизикът Нийл деГрас Тайсън)
2. Филмът „Тринадесетият етаж“ (1999)
3. Трилогията „Матрицата“

Лично според мен най-важният извод от цялата тази теория е, че тя стимулира човек да живее вълнуващ живот. Първо, така ще събереш повече точки, второ – този, който играе няма да се отегчи от теб и да те изключи внезапно активирайки опция за нещастен случай, примерно. И дори да оставим шегата настрана, моето мнение си остава същото – тук сме, за да се развиваме и да се наслаждаваме на живота, независмо дали е реален или е само игра. Така че сега се усмихни и направи нещо готино!

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (46 оценки, средно: 4,65 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Изображенията са предоставени от:
 📷 Yassay 📷 Sergey Galyonkin 📷 Gilles Tran 📷 OpenClipart-Vectors


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Как да намериш желания партньор в любовта "За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича." /Петър Дънов/ В тази статия ще споделя с теб няк...
За да видиш, трябва да повярваш Много от нас (в това число и аз) сме привърженици на принципа "око да види, ръка да пипне". Но има и друга страна на медала - за да видиш, трябва да п...
За любовта, изневярата и раздялата Въпросът за това да обичаш и да се отречеш или да обичаш и да те отблъснат след години съвместно съжителство занимава мислите ми от много време. Не са...
Можем ли да се избавим от най-разпространеното човешко изобретение... Досещаш ли се кое е най-разпространеното човешко изобретение? Това е боклукът! И ако не си се замислял - той е човешки патент. В природата боклук не с...
Малките радости са навсякъде Та... по темата за малките радости... Неделя... в метрото, чисто, спокойно... Оглеждам се... и знам, че винаги има нещо интересно да се види, че и ...
Притча за дървения сал „Тези планини, които носиш, ти трябваше само са да изкачиш.“ /Найва Зебиан/ Случвало ли ти се е понякога да се чувстваш претоварен от грижи, задълже...
За вредата от училището "По въпроса за образованието мога само да кажа, че го виждам като най-важното нещо, с което ние, като хора, можем да се занимаваме." /Ейбрахам Линкъл...
Разказ за моята първа авторегресия Вероятно си чувал за регресия и знаеш, че това е възстановяване на случки от предишен живот чрез преминаване в много специфично състояние. Обикновено ...

1 коментар за “Всички живеем в симулация – теория и доказателства

  1. Ивайло Николаев

    Психиделични бълнувания на измити геймърски мозъци!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе