Ясен
„Тайната на щастието не е да имаш това, което искаш, а да искаш това, което имаш.“
Така и не успях да открия чии е този цитат, но пък много ми харесва колко е семпъл и в същото време дълбок неговия смисъл. Реших да го споделя с теб като допълнение към притчата за каменоделеца, която е в същия дух.
А ето и самата притча за каменоделеца.
Имало едно време един обикновен каменоделец. Той харесвал работата си и бил добър в нея. Не щеш ли, един ден минал покрай магазина на много успешен търговец. През отворената врата видял изобилие от ценни предмети, както и добре облечени и заможни хора.
– Този търговец трябва да е много добър – казал завистливо каменоделецът. Искам да бъда като него!
Така и станало. Той вече бил успешен търговец, продавал много, печелил добре и живеел охолно. Не след дълго обаче покрай него минал царя на изящен стол върху носилка, носен от неговите слуги и пазен от войници. Навсякъде от където минавал, хората му се кланяли.
– Ех, колко е величествен царят и как всички го почитат и изпълняват неговите заповеди – казал със завист търговецът. Искам и аз да бъда цар!
И станал цар. Пътувал, носен от неговите слуги и пазен от войници. Навсякъде хората му се кланели и правили всичко, което заповядвал. Но пътувайки в затворената кралска носилка той непрекъснато бил измъчван от жаркото слънце.
– Толкова е силно и могъщо това слънце, моята власт е нищо в сравнение с неговата – казал царят. Искам и аз да съм слънце!
И станал слънце. Огрявал навред с цялата си сила, а хората изнемогвали под неговите парещи лъчи. Но тогава се появил голям облак, който хвърлил плътна сянка на земята и закрил слънцето.
– Как е възможно този облак да е по-могъщ от мен? Колкото и силно да грея, той винаги успява да спре моите лъчи. Искам и аз да съм облак! – казало слънцето.
И станало облак. Облакът хвърлял сянка където си поиска, изливал дъждове и порои върху хората под него. Но изведнъж се появило нещо по-силно от него – вятърът! Той с лекота разкъсвал и прогонвал всички облаци в небето. Разпращал ги накъдето си иска.
– Вятърът е по-могъщ от мен – казал завистливо облака. Искам и аз да съм вятър!
И станал вятър. Раздухвал облаците, правил урагани и понасял в небето всичко, което си поискал. Изведнъж обаче вятърът се блъснал в нещо, което било по-силно от него и не можел да премести. Това била скала.
– Скалата е неподвластна на моите сили – зароптал вятърът. Искам и аз да съм скала!
И вятърът се превърнал в скала. Тя се извисявала гордо и непоклатимо, по-силна от всички ветрове. Но много скоро скалата усетила как се пука и разрушава. Причината били ударите на един обикновен каменоделец…
Какво ни казва притчата за каменоделеца?
Поуката от тази притча е, че всички ние често искаме това, което нямаме, а когато го получим, решаваме, че вече искаме нещо друго. Това ни кара непрекъснато да се чувстваме недоволни от живота си. От това, което имаме и това, което сме.
Знай, че ти нямаш нужда да бъдеш някой, който не си. Всеки човек е уникален и ценен с неговия талант. Всеки има някаква дарба, нещо, което да даде на този свят. Както каза Стив Джобс, слушай сърцето си, то вече знае какъв искаш да бъдеш. То ще ти подскаже в коя област са твоите заложби.
Да се развиваш не означава да се стремиш да станеш като някой, който ти изглежда по-успешен от теб. Да се развиваш означава да станеш по-добър от себе си в това, което умееш най-добре. Развивай това умение и го развивай всеки ден!
Оценка на статията: 
(13 оценки, средно: 4,15 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!
Loading...
Благодарности за изображението на:
📷 alasya98
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи:
