Меню Затваряне

Притча за двамата монаси

Притча за двамата монаси (Снимка: SadahamYathra)

Вървели двама будистки монаси по пътека през гората. По едно време стигнали до малка река, която трябвало да прекосят, за да продължат по пътя си към манастира. На брега на реката стояла жена, която също искала да премине, но се затруднявала. По-възрастният монах я взел на ръце, пренесъл я на другия бряг на реката и я оставил там. Двамата монаси продължили по пътя си.

Всички будистки монаси са положили обред да не докосват жена през живота си. И както вървели мълчаливо в продължение на много време, изведнъж по-младият монах не се сдържал и попитал:
– Как можа да направиш такова нещо? Как можа да докоснеш жена!?
Възрастният монах се засмял и отговорил:
– Аз оставих тази жена преди много километри. Но ти все още я носиш…

Притчата е кратка, но казва много. За мен посланията в нея са няколко.

Първото послание в притчата.

Ако задържаш в мислите си някаква неприятна мисъл, тя създава у теб напрежение, което постепенно става все по-силно. Позволиш ли това да продължава, тази мисъл може да те докара до нервно състояние и да те извади от релси. Най-лесният начин да се справиш с това, е просто да си поемеш дълбоко въздух и да спреш да се фокусираш върху тази мисъл. По този начин тя ще избледнее от само себе си и отново ще ти бъде леко и спокойно на душата.

Второто послание в притчата.

Правилата са хубаво нещо, защото те внасят ред в хаоса. Правилата ни насочват по пътя, който явно сме избрали щом ги следваме. Но човек не бива да бъде „кон с капаци“. Той носи глава на раменете си и трябва да я използва. Няма съвършени правила. Всяко правило в дадена ситуация може да бъде пренебрегнато, ако тя го изисква. Неслучайно по-възрастният монах е този, който е помогнал на жената. Той е по-мъдър и знае, че по-важното е да направи добро, като й помогне.

Третото послание в притчата.

На всеки човек понякога се налага да кривне от „правия път“, поради една или друга причина. Въпреки това, той трябва да се върне към него веднага щом може и да продължи напред. Това да правиш изключение от правилото не бива да се превръща в правило. В противен случай просто изгубваш своя път.

Финални думи.

По всяка вероятност знаеш посланията, които са закодирани в притчата. Едва ли ти казвам нещо ново. Така или иначе е полезно да си припомняме понякога тези неща. Най-често именно простичките истини са тези, които всички знаем, но забравяме. Надявам се, че тази притча ти е харесала и ще ти донесе добро в твоя живот.

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (54 оценки, средно: 4,48 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Благодарности за снимката на:
 📷 SadahamYathra


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи:

Подобни статии:

Притча за младите катерачи Случвало ли ти се е да се заемеш с нещо нелеко и още по средата да се запиташ дали не е прeкалено трудно? Да се оглеждаш дали и други се борят като те...
Притча за монаха и лютнята Имало едно време един монах на име Сона. Той бил добър и верен ученик на Буда, но една мисъл не му давала мира. Един ден той се обърнал към Буда с въп...
Притча за каменоделеца "Тайната на щастието не е да имаш това, което искаш, а да искаш това, което имаш." Така и не успях да открия чии е този цитат, но пък много ми харесв...
Притча за талантите Сигурен съм, че си чувал народната мъдрост „пари при пари отиват“. И съм също толкова сигурен, че си се убеждавал в нейната истинност не веднъж. Но за...
Не се заблуждавай, че имаш собствено мнение Свободата на словото е хубаво нещо. Свободата да изразиш собственото си мнение по всевъзможни въпроси е лично право, на което всеки много държи. И все...
Притча за змията и будисткия монах Имало едно време една голяма и много лоша змия. Тя постоянно тероризирала жителите на близкото село. Змията хапела хората без причина. Мъже, жени, дец...
Притча за доброто и лошото в живота „He мoжeш дa cвъpжeш тoчĸитe, глeдaйĸи нaпpeд. Мoжeш дa ги cвъpжeш, caмo ĸaтo ce oбpъщaш нaзaд. Зaтoвa тpябвa дa имaш вяpa, чe тe все няĸaĸ щe ce cвъp...
Всички сме роднини Имам един приятел, работи като куриер и с него се виждаме буквално всеки ден. Той много добре знае как се казвам, но всеки път като ме види възкликва ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе