Ясен
Вървели двама будистки монаси по пътека през гората. По едно време стигнали до малка река, която трябвало да прекосят, за да продължат по пътя си към манастира. На брега на реката стояла жена, която също искала да премине, но се затруднявала. По-възрастният монах я взел на ръце, пренесъл я на другия бряг на реката и я оставил там. Двамата монаси продължили по пътя си.
Всички будистки монаси са положили обред да не докосват жена през живота си. И както вървели мълчаливо в продължение на много време, изведнъж по-младият монах не се сдържал и попитал:
– Как можа да направиш такова нещо? Как можа да докоснеш жена!?
Възрастният монах се засмял и отговорил:
– Аз оставих тази жена преди много километри. Но ти все още я носиш…
Притчата е кратка, но казва много. За мен посланията в нея са няколко.
Първото послание в притчата.
Ако задържаш в мислите си някаква неприятна мисъл, тя създава у теб напрежение, което постепенно става все по-силно. Позволиш ли това да продължава, тази мисъл може да те докара до нервно състояние и да те извади от релси. Най-лесният начин да се справиш с това, е просто да си поемеш дълбоко въздух и да спреш да се фокусираш върху тази мисъл. По този начин тя ще избледнее от само себе си и отново ще ти бъде леко и спокойно на душата.
Второто послание в притчата.
Правилата са хубаво нещо, защото те внасят ред в хаоса. Правилата ни насочват по пътя, който явно сме избрали щом ги следваме. Но човек не бива да бъде „кон с капаци“. Той носи глава на раменете си и трябва да я използва. Няма съвършени правила. Всяко правило в дадена ситуация може да бъде пренебрегнато, ако тя го изисква. Неслучайно по-възрастният монах е този, който е помогнал на жената. Той е по-мъдър и знае, че по-важното е да направи добро, като й помогне.
Третото послание в притчата.
На всеки човек понякога се налага да кривне от „правия път“, поради една или друга причина. Въпреки това, той трябва да се върне към него веднага щом може и да продължи напред. Това да правиш изключение от правилото не бива да се превръща в правило. В противен случай просто изгубваш своя път.
Финални думи.
По всяка вероятност знаеш посланията, които са закодирани в притчата. Едва ли ти казвам нещо ново. Така или иначе е полезно да си припомняме понякога тези неща. Най-често именно простичките истини са тези, които всички знаем, но забравяме. Надявам се, че тази притча ти е харесала и ще ти донесе добро в твоя живот.
Оценка на статията: 
(57 оценки, средно: 4,51 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!
Loading...
Благодарности за снимката на:
📷 SadahamYathra
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи:
