Предосмомартенско… Това, с подаръците, абе много тегава работа…От девойки до старини жените все очакват цвете или подарък от любимия, ако не за друго, то поне за някой женски празник…Мъже, това е НАПОМНЯНЕ! До старини ли казах! Е, не, не е вече същото, когато понавъртиш годинки, че да си и помъдряла малко, няма как да не разбереш, че и любовта, и любимия, и подаряването, и приемането на подарък са се променили…че и същността на подаръка вече се е променила…Не обобщавам, говоря за себе си. И колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-рано ще ти олекне!
Колкото си по-млада, колкото е по-нова, а съответно и по-пламенна любовта/на мъжа/, цветята, рози, орхидеи, лилии, какво ли не, във вид на огромни букети или изискани саксийки валят като дъжд. Аз поне бях точно от тези щастливки…Мъжете са мноооого романтични понякога, особено в началото, без значение възрастта…А, ние, жените, сме мнооого романтични, за да си мислим, че това ще продължи „докато смъртта ни раздели“…Цветя ли казах! Не, не са само цветя, има и по-така, по-скъпоценни подаръчета, в онези, малките кутийки, за такова подаръче в малка кутийка, в малка торбичка в телесен цвят, коя ли жена не си мечтае. И тук бях късметлийка, какво да се прави, това е положението…И както е казал един умен човек в древността „O tempora o mores!“, ами променят се бе, жени, променят се…И вие се променяте, и мъжете, и обстоятелствата, и формата на подаръците, и поднасянето им. На мъжете им става досадно от това очевадно, настойчиво, непрестанно желание и изискване към тях за подаръче в тривиалния му вид. Колко пръстени можете да сложите на десет пръста, мили жени! Най-много два-три…Обувки, рокли, бельо, ама вие мъжа си ли чакате да ви ги избере и купи! Само най-най-най-, ама най-романтичните, тези от филмите, с красивите усмивки, ще го направят с радост, във филма, де…И затова, дами, оставете жаждата за този вид подаръци в миналото, измислете нещо друго, нещо, което ще е радост за двама и даже хич няма да изглежда като подарък. Подарете си Съпреживяване! Подарете си време за двама! Подарете си едно малко//а може и по-далечно/ бягство, някъде другаде, без значение близо или далече, според възможностите, пълно със смях, радост и деца, разбира се, ако имате от тези сладурчета…Зарадвайте душата си, а и тази на любимия с реално внимание и присъствие, не че едно пътуване е безплатно и не струва пари, но не можеш да го завреш в чекмедже след това и да го забравиш. Отрязаното цвете ще се превърне в сива пепел само за броени дни, а споменът за съпреживените щастливи мигове ще топли душата ти…завинаги… дори когато другият го няма вече.
Това не е съвет, мили дами, просто споделям моменти от моите лични метаморфози, може пък и някой друг да погледне на тази, така болезнена за нас, жените, тема от по-различен ъгъл.
А вие, мили наши, скъпи, мъже, колкото и да ви е досадно, знайте, че дори и да се правим на железни, силни и равноправни с вас, ЧАКАМЕ, чакаме, поне утре, на празника… този знак на обич…да оживее в цвете…
Оценка на статията:
Благодарности за снимката на:
📷 Free-Photos
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи:
Ехааа! !удесна статия която ме накара да се чувствам много приятно 🙂