Меню Затваряне

На път ли сме да унищожим природата?

Природа (Снимка: paul morris)

За темата екология се говори от много години. Повече се говори, отколкото се прави, но така или иначе екологията става все по-актуален въпрос с всеки изминал ден. И макар, че едва ли има човек, който вече да не знае колко е важно да престанем да съсипваме планетата, навсякъде около мен виждам хора, които продължават по стария начин. Изгарят дървета, за да се топлят без да се замислят, че така отнемат въздуха на бъдещите поколения. Карат неподдържани таратайки, много от които бълват отрови като за няколко изправни автомобила. Прахосват електричество и вода, щедри са на полиетиленови торбички, когато пазаруват и не им се занимава да събират разделно отпадъците. Да не забравяме и „героичните“ убийства на диви животни за удоволствие. Колко животински вида трябва да изчезнат още, преди да се наситят хората на кръв?…

Обикновеният човек рядко избира да промени навиците си в името на екологията и всеобщото благо. Особено в България, ние като че ли сме над тези неща. Не казвам всичко това с идеята да съдя някого. Казвам го, за да ти припомня как реално стоят нещата като действия на фона на всеобщото знание колко тежко увреждаме майката природа. Оправдания от типа „аз нямам пари за екология“ или „нищо не зависи от мен“ са толкова абсурдни, колкото репликата „днес не ми се плува“, изречена от пасажер на потъващ кораб.

Тази статия обаче няма да е поредното врънкане към теб да се лишиш от торбичка, да изхвърлиш бурканчето в зеления контейнер, да се топлиш на газ, вместо на дърва и да не палиш кола за 200 метра път. В тази статия ще ти споделя какво мисля за твърденията, че хората ще унищожат природата. Без да увъртам, веднага ти казвам моето становище по въпроса – хората никога няма да унищожат природата на планетата Земя!

Сигурно се питаш как стигнах до този извод след песимистичните наблюдения, които споделих по-горе?! Гледал ли си някой от новите филми за Чернобил и по-конкретно какво се случва там днес? Изминали са малко повече от 30 години от аварията и изселването на хората от района, но за това време природата там е постигнала невероятен разцвет. Въпреки радиоактивната среда, растенията и животните, необезпокоявани от човешка намеса бавно, но сигурно връщат мястото във владение на природата. Около рушащите се сгради вече изникват храсти и дървета, а пътищата започват да се превръщат в поляни.

Не са малко клиповете, в които вече се разиграват сценарии какво ще стане с природата ако хората изведнъж изчезнат. Всъщност това може да си представи всеки, който е минавал по неподдържан дълго време път. Само за няколко години настилката започва да се пука, през пукнатините изникват тревички, а след това и големи растения, които след още няколко десетилетия напълно разрушават пътя. Същото се отнася и за сградите. Според учени ако хората изчезнат напълно, след по-малко от 10 000 години на планетата Земя няма да има почти никакви следи, че тук някога са живели хора. На практика повечето структури направени от човек ако не се поддържат ще бъдат разрушени от природата за кратко време. Металните конструкции като кули и мостове ще рухнат за по-малко от 50 години, сградите от тухли, желязо и бетон ще се сринат за около 100-150 години. Това е само миг в сравнение с милионите години съществуване на живот на земята.

С други думи животът тук е оцелял след метеорити, вулканични изригвания, потопи и какво ли още не. Ще преживее и бедствието наречено „човешка намеса“. Това е повече от сигурно. Природата може да се адаптира към всичко. Дори да унищожим не само един животински или растителен вид, а цяла еко система, на нейно място постепенно ще се създаде нова. Природата винаги ще намери начин да се справи, за разлика от хората. Иначе казано, природата може и без нас, но ние без нея – не. Ние хората сме много по-крехки и ще загинем много преди да успеем да унищожим и половината от това, което наричаме „природа“. А това, което остане ще процъфтява и ще се развива. Спомни си отново тревичките, които минават между плочките по улиците и ще разбереш каква титанична сила е волята за живот на нашата прекрасна планета.

Всъщност колкото и да се опитваме да избягаме от природата, ние сме част от нея и нашето оцеляване е силно зависимо от нейното „здраве“. Все пак аз съм оптимист и вярвам, че пробуждането за природосъобразен прогрес ще спаси човечеството преди да е станало твърде късно. Не е нужно да се лишаваме, нито да се ограничаваме или да спираме развитието на технологиите. Но трябва да сме креативни и разумни. Елън Мъск доказа точно това като сложи началото на революцията с електрическите автомобили и други проекти за екологичен, бърз и удобен транспорт. Сигурен съм,че неговите успехи ще предизвикат навлизането на много други иновативни, интелигентни и природосъобразни технологии във всички сфери от нашия живот. Но опазването на околната среда не е задача само за големите компании. Това е дълг на всеки човек. Аз лично се старая, доколкото зависи от мен и аз да имам принос за редуциране на замърсяването. А на тези, които ми казват, че „една птичка пролет не прави“, аз отговарям с думите „всичко започва с човека в огледалото“. Не е нужно да променяш целия свят. Достатъчно е всеки да промени само себе си!

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (4 оценки, средно: 5,00 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Благодарности за изображението на:
 📷 paul morris


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи:

Подобни статии:

Малките радости са навсякъде Та... по темата за малките радости... Неделя... в метрото, чисто, спокойно... Оглеждам се... и знам, че винаги има нещо интересно да се види, че и ...
Не се заблуждавай, че имаш собствено мнение Свободата на словото е хубаво нещо. Свободата да изразиш собственото си мнение по всевъзможни въпроси е лично право, на което всеки много държи. И все...
За Велко Кънев, Елхово и страстта в живота Покойният български актьор Велко Кънев освен, че е любим актьор на поколения българи е и голямата гордост на гр. Елхово, където е роден. Там предстои ...
За чувствата и техния срок на годност Съвсем наскоро се срещнах с една психоложка, с която разговаряхме по доста теми. Направихме и няколко игри, които за мен бяха много интересни и въздей...
Моята житейска философия (Valia Bradshaw) И така... за моята житейска философия... „Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост) е изследване на общите и фундамент...
За вредата от училището "По въпроса за образованието мога само да кажа, че го виждам като най-важното нещо, с което ние, като хора, можем да се занимаваме." /Ейбрахам Линкъл...
Ловецът на изгреви Една сутрин той се събуди много рано. Знаеше, че няма да може да заспи повече.  Утрото не се виждаше през прозорците. Беше тъмно, но нощта отиваше към...
По-добре навреме, отколкото никога Точно така, няма грешка в заглавието! Зная, че популярният израз гласи „по-добре късно, отколкото никога“, но моят опит показва, че нещата отлагани за...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе