Моята философия (Ясен)

Всеки има някакво разбиране за света, в който живее. Моето разбиране е нещо, което както при повечето хора с времето еволюира – наблюденията ми, новите знания и опитът през годините го променят. Но „променят“ не толкова в смисъл на „трансформират“, а по-скоро на „обогатяват“.

Моята философия аз възприемам като пъзел. Всички нови разбирания, които стават част от нея са нови парченца от една цялостна картина. И най-удивителното е когато някое парченце „щракне“ там, където и преди е имало парченца, но не са били свързани. Когато вече не само зная нещата, но успея да ги навържа си ги обяснявам много по-добре и това ми помага да наместя други парчета от „пъзела“.

А колкото повече научавам, толкова повече се убеждавам още колко не зная. Но в същото време ми става все по-лесно да отсявам ценната информация от плявата и да си обяснявам по-лесно нещата, които наблюдавам в света около мен и в мен самия.

Държа да отбележа, че аз не съм никак лековерен и лесен за убеждаване. И въпреки, че науката също греши понякога и с времето теориите се актуализират, аз вярвам в научния подход при анализирането и стремежа за разбиране на околния свят. Разбира се, в съчетание с интуицията и усещанията, защото има неща, които (все още) са недостъпни за науката, но не и за свободната човешката душа. Държа да отбележа, че всичко написано от мен си е лично мое мнение и не задължавам никой да го одобрява или приема за вярно, ако той самия не желае.

В тази статия няма да описвам малките подробности от моята философия, защото това са неща, които можеш да откриеш между редовете на други материали, публикувани от мен в този блог. Сега ще начертая само основните щрихи на моите разбирания за света, които искам да споделя с теб.

1. Не вярвам в религии.

Всички религии са създадени с едно единствено предназначение – управление и контрол върху масите. Това има добри страни, но като цяло лошите са повече. Религиите са причина за много конфликти и войни, въобще за разделение на човечеството. Историята познава безброй случаи, в които религията (няма да уточнявам коя) е изгаряла на клада или обезглавявала на гилотина много хора само заради желанието им за знание и научни открития. Никой не знае със сигурност колко животи са били погубени заради това, че Земята не е плоска или заради това, че не е в центъра на слънчевата система.

Разврата на „божите служители“ (дори и съвременните) изобщо няма да го коментирам, защото това е нещо известно на всички. И в същото време е много показателно колко гнила е цялата тази материя. За мен религиите са излишни и вредни, защото спъват човешкото развитие и създават конфликти, войни, насилие и смърт много повече, отколкото дават нещо добро. Ако човек иска да бъде милостив и добър с околните, той може да бъде такъв и без да му трябва религия. Аз вярвам, че в недалечното бъдеще религиите постепенно ще бъдат изхвърлени от хората и това ще допринесе много за световния мир и обединяване.

2. Вярващ съм.

Както вече разбра, аз не съм религиозен. Обаче съм вярващ! Вярвам много силно във висшия разум, който е създал огромната вселена и всичко, което се намира в нея. Човешкото тяло е съставено предимно от водород, кислород, азот, калций и фосфор. Но то не е просто съвкупност от химични елементи, а уникално организирана система, която притежава изключително усъвършенствани механизми за възпроизвеждане, самолечение, регенериране, имунитет, пречистване, преобразуване на вещества, интелектуално развитие и мн. др. Колкото повече детайли научавам за процесите в тялото, толкова повече се убеждавам, че зад този гениален дизайн стои замисъл на много висш разум.

Само помисли, ако вървиш по някоя поляна и забележиш на земята някаква фигура (например къщичка с комин, врата и прозорци), изобразена чрез подредени камъчета ти и за миг няма да се усъмниш, че тези камъни са подредени от разумно същество, от човек. Не са се получили случайно така, нали?! Как тогава може да допуснеш, че човекът – нещо толкова сложно и в същото време гениално проектирано на ниво атоми, ниво клетки и ниво органи и тъкани е възникнало случайно?! Без никакъв замисъл, ей така се е получило по чиста случайност след милиони години еволюция на амеба??? Освен това въпросната амеба също има множество белези на интелигентен замисъл и дори за нея е абсурдно да се твърди, че се е получила от случайно стечение на обстоятелствата! Какво остава за всички организми на нашата планета, самата планета и цялата вселена, в която се намира Земята? И това ли са неща, които са възникнали случайно, от нищото? Зная, че много опростявам нещата, но го правя, за да разбереш по-лесно колко е абсурдна тезата, че този невъобразимо сложен и в същото време перфектно хармонизиран свят е възникнал от нищото, случайно. Очевидно е, че зад всичко това стои интелигентния замисъл на някакъв висш разум.

Този висш разум проф. Лъчезар Филипов нарича „информационно поле“, което се намира там някъде… вероятно в измерение, което за нас е невидимо. Защото този разум е навсякъде и в същото време никъде. Той е около нас и в същото време е вътре в нас. Този висш разум някои хора наричат Бог, слагат му различни имена според това от каква религия страдат, приписват му човешки образ и близък до човешкия характер.

Аз не страдам от религия, затова за мен той си е просто висшия разум, вселенския разум, информационното поле и т.н. Той не изпитва нужда да му строиш храмове, да му се кланяш, да правиш глупави жертвоприношения и измислени традиции. Той не се интересува дали мислиш, че земята е плоска, кръгла, дали вярваш в него и дали целуваш икони. Тези неща са си за теб. Той е много над тях и просто се наслаждава на творението си. От къде зная всичко това ли? Чиста логика! Ти като си вземеш рибки в аквариум интересува ли те какво мислят те за теб и ще ги накажеш ли ако не разкъсат някоя рибка като жертва в твоя чест или не отиват между някои определени водорасли и камъни, за да се молят? Разбира се, че не! Ще ги гледаш с интерес, ще им се радваш, ще ги обичаш, но няма да изпитваш потребност те да те превъзнасят, нали?! Забрави онези щуротии, които ги има само в дебелите религиозни книги. Висшият разум със сигурност е много над тези неща.

3. Няма начало, няма край.

Учените все още не са стигнали до общоприета и подкрепена със солидни доказателства теория за това какво е имало преди големия взрив и как ще завърши процесът на разширяване на вселената. Все повече обаче стават тези, които са на мнение, че в един момент процесът на разширяване на вселената ще спре и тя ще започне да се свива отново. Когато свиването достигне критично ниво на плътност ще има нов голям взрив и ще се роди нова вселена. Това се е случвало и преди. Много източници твърдят, че древните цивилизации са имали знанието за безкрайността и цикличността на вселената и всичко в нея.

Вселената няма край, нито начало, подобно на нашата планета. Ние поставяме условни меридиани, има първи, има и последен, но когато достигнеш до последния меридиан, след него е първия. Аз вярвам, че при вселената е нещо сходно, но по-скоро в геометричната форма „тор“ (от англ. „torus“), приличаща на геврек. Много учени смятат, че именно такава е формата на вселената и това е, което я прави безкрайна. Казано на прост език – когато стигнеш края се озоваваш в началото. Затова на практика тя няма начало, няма и край.

Безкрайно е и съществуването на душата. Древните хора са знаели за прераждането, а и всеки може да види своите минали животи ако се подложи на регресия. Доказателство за безсмъртието на душата са и десетките хиляди сходни разкази на хора, които са имали инциденти и преживявания близки до смъртта. В тези свои преживявания всички са видели много ясно неземния път и безсмъртието на душата преди отново да се върнат във физическото си тяло.

Затова е много вярно твърдението, че ти не си тяло с душа. Ти си душа, която има тяло. Твоето тяло е опаковка, то е твоето „превозно средство“, което ти позволява да бъдеш част от материалния свят. Тялото е нужно на душата за този свят, както водолазния костюм е нужен на човек, за да се потопи в морските дълбини. Ето защо ти си душа. Душата е енергия, а от физиката знаем, че в природата енергията не се губи. Ти си онези 21 грама душа, която напуска тялото при неговата смърт и след време отново се появява в друго тяло, което няма съзнателни спомени за миналите животи. Важно е да знаеш и разбереш това, защото то ще ти даде свобода. Знанието за реинкарнациите на душата преборва последния страх – страха от смъртта. Когато осъзнаеш, че смъртта не е край, а е преход, ти ще осъзнаеш, че това не е нещо, от което да се страхуваш и така много по-лесно ще се справиш и с другите си страхове.

Няма начало, както няма край и времето. Според Айнщайн минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно. Гравитацията изкривява времето, високите скорости също го изкривяват. За съжаление времето все още е едно от понятията, които не разбираме напълно. За нас на земята времето тече само в една посока, при това напълно равномерно, но при много високи скорости и/или липса на гравитация то тече по-бързо. А когато погледнеш към слънцето, ти го виждаш 8 минути назад във времето, защото неговата светлина пътува до теб 8 минути. Когато погледнеш близка звезда, която е на 300 светлинни години от теб, ти я виждаш 300 години назад във времето. А най-далечната видима за нас звезда е на 9 млрд. светлинни години. Въпреки, че е видима, гледайки я ние виждаме толкова назад в миналото, че е напълно възможно отдавна вече да я няма там. Въпреки, че времето е нещо много непознато за нас все още, това което знаем за него според мен води до извода, че времето също няма нито начало, нито край. Винаги го е имало и винаги ще го има.

Всъщност концепцията за безкрайност е нещо, което човек много трудно може да проумее в пълния й смисъл. Ето защо не се опитвай да я разбереш, достатъчно е да я приемеш и да знаеш, че във вселената нищо няма начало или край – нито времето, нито пространството, нито енергията.

4. Всичко е свързано.

Знаеш ли, че в един мравуняк може да има над 100 млн. мравки, но всички те действат като един цял организъм? Учените все още не знаят със сигурност как мравките постигат перфектна комуникация и координация помежду си, но едно е сигурно – те са свързани помежду си, както и всичко друго в този свят. Хората също са свързани ментално. По-силна е връзката между роднини, а най-силна между близнаци. Няма значение на какво разстояние са един от друг близнаците, когато нещо се случи с единия от тях, другият го усеща веднага. Квантово сдвоени частици си остават свързани, независимо на какво разстояние са раздалечени една от друга и продължават да променят свойствата си едновременно. Физиците все още не могат да обяснят защо и как става това, но самия факт, че то се случва е доказан многократно.

А чувал ли си за ефекта на пеперудата? Така се нарича зависимостта на последващи събития от малка промяна в началното състояние на дадена система. Този ефект има безброй много проявления в нашето ежедневие. Дори една младежка пъпка например може да промени целия живот на човек.

Представи си един младеж – Тихомир, който е канен на парти, но заради голямата младежка пъпка, която е „цъфнала“ по средата на челото му, той решава да не отиде. Така той пропуска единствената възможна среща с Антония, в която е щял да се влюби и да станата гаджета. След като се оженят и имат деца са щели да си купят къща на брега на морето и там да се занимават с изработка на морски сувенири. Това обаче не се случва, а Тихомир след време се запознава с друга девойка – Стефка, с която остава да живее в двустайния му апартамент в големия град и се превръща в 8 часов служител в скучна счетоводна кантора. Забележи, че пъпката не променя живота само на Тихомир, а и на Антония, която впоследствие се омъжва за друг и заминава в чужбина. Пъпката променя живота и на Стефка, която вместо да се омъжи за Георги, се влюбва в Тихомир. А с него тя се запознава по интернет, защото той не е отишъл на парти и за да не скучае вечерта се е отдал на виртуални запознанства…

Ако проследим още нататък историята на тези хора, ще разберем, че пъпката е повлияла на това да се родят (или да не се родят) други хора, което също от своя страна създава условия за случването или неслучването на важни събития. Разбира се, пъпката далеч не е единствения фактор. Във всеки един момент се появяват безброй много подобни „пеперуди“, които създават някакъв ефект и повлияват на събитията. Всичко е от значение, защото всичко е свързано!

Историята помни много случки, които са ярък пример за ефекта на пеперудата. За тях можеш да потърсиш повече информация в интернет, ако те интересуват. Така например, покупката на един сандвич е довела до Първата световна война. Едно непрочетено писмо е довело до войната във Виетнам. Добрина, направена от един човек (Хенри Танди) е довела до Холокоста. Неприемането на един младеж (Адолф Хитлер) да учи изкуство е довело до Втората Световна Война. Една грешка в изявление на Гюнтер Шабовски е предизвикала падането на Берлинската стена.

Примерите са безброй, а ефекта на пеперудата според мен е много силно доказателство за това, че всичко на този свят е свързано.

5. Няма случайни неща.

Да се върнем на нашия пример с пъпчасалия Тихомир и чаровната Антония, с която той така и не се запознава, защото пропуска партито. Моята философия тук казва, че щом така е станало, значи така е трябвало. Антония не е била за него, той не е бил за нея, можело е да са заедно, но е за добро, че не са и в появата на пъпката няма нищо случайно. Законът за привличането е причината за случването на „случайни“ на пръв поглед неща.

Алберт Айнщайн е казал нещо много вярно:
„Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.“

Когато се случи нещо необичайно, някои го наричат „чудо“, за други е случайност. Аз вярвам, че всяко нещо е чудо и, че никое чудо не е случайно. Вярвам и в това, че всичко се случва за добро. А когато се случи нещо (на пръв поглед) лошо, то е, за да доведе до нещо много хубаво или за да не се случи нещо много по-лошо. Така че според мен няма нищо случайно.

6. Няма невъзможни неща.

Това „няма“ съм си го записал в съзнанието с главни, удебелени, подчертани и червени букви. Защото наистина няма нищо невъзможно. Моля те, не ми напомняй за пътуването във времето, телепортирането и антигравитацията. Няма невъзможни неща, има само неща, които с днешното си мислене не можем да направим. Но това не ги прави невъзможни!

Представи си, че годината е 1970 г. всички ползват аналоговите телефони с шайба и кабел. Решаваш да кажеш на някой, че искаш да имаш в джоба си устройство, с което да можеш не само да говориш с всеки по света, но и да го виждаш на екран, без да си свързан с каквито и да е кабели. Устройство, на което можеш да зададеш какъвто искаш въпрос с гласа си и то веднага да ти отговори с изчерпателна информация. Или да ти покаже на карта точно къде се намираш и да те заведе на избрано от теб място. Хората с шайбовите кабелни телефони ще ти се присмеят и ще ти кажат, че това е невъзможно. Но само 40 години по-късно това не просто е възможно, а е нещо обичайно и вече не впечатлява никой!

Сега си представи да кажеш през XV век. на Христофор Колумб, че можеш да направиш светлина по всяко време с електричество и крушка. Ще те гледа като извънземен. Или да му кажеш, че можеш да летиш в небето от единия край на света до другия. Или дори да стъпиш на луната?! Петнадесети век! Христофор Колумб с дървените кораби и газените лампи… Не само ще ти каже, че това е невъзможно, но и ще те помисли за луд! А днес постоянно ползваме крушки и всеки може да си купи билети за самолет или да се качи на парапланер и да лети в небето. Това не впечатлява никой…

Ето защо няма невъзможни неща. Има само неща, които още не знаем как стават и затова не вярваме, че са осъществими. Аз съм сигурен, че много от нещата, които днес се смятат за невъзможни ще станат ежедневие в рамките на един човешки живот време.

Но когато става дума за невъзможни неща, за мен по-значимото явление е, че „невъзможни“ наричаме и нещата, които други преди нас вече са направили. Например „не е възможно да имаш добри доходи в България“, „не можеш да стигнеш далеч без образование“, „ракът е нелечим“ и много други. Става дума за неща, които не само са възможни, но и вече са постигнати от много много други хора. Ако нещо е направено поне от един човек, значи е възможно и за теб. Щом някой е успял да полети в космоса, значи можеш и ти. Разбери какво трябва да учиш, къде трябва да отидеш, с кой да се срещнеш и какво още да направиш, за да участваш в космическа мисия. Много други вече са го направили, значи е възможно! Но дори и никой досега да не е успял да го постигне, това не означава, че е невъзможно.

Наистина според мен няма невъзможни неща и това убеждение е причината да направя сайта „Хубави неща“ – за да мога да споделям с теб начините, които съм открил за постигането на едно или друго нещо, което много други хора вече са направили, и което вероятно и ти би искал да осъществиш. И тъй като няма случайни неща, не е никак случайно, че точно ти сега четеш тези редове. Нещо те е довело тук и така е трябвало да стане. А понеже всичко е свързано, аз вярвам, че позитивното въздействие, което ще има върху теб този сайт ще се отрази положително и на хората около теб и ще ги зареди с мотивация и желание за развитие. Може би този импулс, който внасяме с теб в настоящето ще резонира в безкрайността и ще допринесе поне мъничко нашия свят да стане едно по-добро място за следващите поколения и за бъдещите ни животи. Защото утре вселенският разум непременно ще ни върне позитивната енергия, която влагаме в нашите мисли и дела днес.

Амин! 🙂

Оценка на статията: (32 оценки, средно: 4,72 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...

---

Благодарности за изображението на:

 📷 Mystic Art Design

Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!