Меню Затваряне

Моята улица

Моята улица (Снимка: pepperminting)

Улицата… Моята… Случвало ли ви се е да се замислите някога точно как и кога сте се влюбили в някого…или в нещо? Защото човешкото същество е способно да се влюби и в нещо друго освен в себеподобно… град, гледка, планина, животинче, тревичка, охлювче, картина, песен, рокля, червени обувки с високи токове…списъкът е безкраен… Кога настъпва този миг, в който осъзнаваме обичта си? Който е чел Малкият принц вероятно знае отговора… Когато опознаеш и опитомиш нещото, каквото и да е то…

И така, аз се влюбвам в моята улица. Искам да разкажа за нея, улицата, която всеки ден ме води към дома ми. Не е дълга, почти няма движение по нея, с две платна, разделени едно от друго с ивица зеленина. Отклонява се от натоварения главен път при малкия търговски център, до входа на парка, минава покрай ниската тухлена, но обширна сграда на библиотеката с многото цветя отпред и води право към брега на залива, два-три километра, не повече. И там, малко преди края й, е домът ми. Започнах все по-често да я извървявам пеша, ей така, за раздвижване…

И така малко по малко, стъпка след стъпка, ден след ден започнах да я опознавам, не през прозореца на колата, а отблизо, докосвайки я със стъпките си… Къщите от двете й страни, дръпнати навътре, щастливо стъпили върху почти вечно зелената трева, без огради, а от двете и страни са строени дърветата. Клоните на някои от тях са надвиснали толкова ниско над тротоара, че листата им галят главата ми, когато минавам под тях… Други са високи, направо нереално високи и създават това особено усещане за пространството, сякаш се намираш в храм, но вместо купол, над теб е небето и плуващите в него облаци.

Взирам се в опадалите есенни листа, събрали в себе си всичките ми любими цветове. Радвам им се, стъпвам върху тях, подритвам ги, ей така, да ги усетя… Обичам това усещане… Идва ти да се хвърлиш на земята и да се заровиш в тях, да чуеш шумоленето им… Скоро ще бъдат натъпкани в чували, изнесени нанякъде от службите на градската управа и магията им ще свърши заедно с последните дни на есента. До следващата есен…

Подминавам розови храсти с червени рози по тях, повечето оклюмали след минусовите температури последните нощи, но, ей, има и такива, които не се предават, възхищавам се на красотата им, навеждам се към тях и вдъхвам аромата им… Ухаят на зима… Понякога виждам някой от обитателите, поздравяваме се, дочувам музика. Огради няма, нито дувари… Опитвам се да пробия с поглед прозорците /това ми е любимото/ и да надникна вътре, да видя каква е подредбата им, какво правят тези, там… И някак си все повече започвам да усещам настроението на моята улица, да чувам гласа и, да вдъхвам ароматите й…

Моята улица (Снимка: Valia Bradshaw)

И си спомням, ето тук, този храст беше целият зелен през пролетта, а сега гори като обхванат в пламъци, почти разполовен на две части, едната в червено, другата в зелено… А тук, в тази малка локвичка, след големия дъжд, няколко червени кардинали с радост пърхат във водата, безценна гледка на къпещи се птиченца… Който не е виждал къпещи се птици, трябва да побърза да го направи, ще му топли душата цял живот… На това дърво обикновено има катерички, да, днес те са на… защо ли си мисля, че са на любовна среща! Гонят се по клоните, настигат се, разминават се, спират се, гледат се в очите си, взират се в мен. Чувам звуците, които издават, нещо като мяукане на прегракнали котета и си мисля колко много ми се ще да видя напролет съкровището, сътворено от любовта им.

Моята улица (Снимка: Valia Bradshaw)

Съседката е извадила украсата за Деня на Благодарността и усърдно подрежда фигурите по тревата, поздравява ме усмихната, отвръщам й с усмивка. Тази съседка печели всяка година всички състезания по украсяване за Коледа и всички останали празници, ще спечели и сега. Някъде са запалили огън, горят стари клони и треви… Мирише на пушек и на близка зима… Минавам покрай зеления двор на училището срещу нас. И в студ, и в жега тук играят деца, а гласовете им огласят околността. Време е да завия наляво и съм си вкъщи.

Вече съм извървяла почти тридесет минути от улицата и ако продължа още пет ще стигна до брега на залива. Ослушвам се да чуя дали лебедите са пристигнали от север. Хиляди долитат, за да прекарат зимата при нас и после пак отлитат. Познавам звуците, които издават и отивам да им се порадвам. Величествена гледка, стотици бели като сняг, царствено красиви лебеди плуват във вълните… като в сюрреалистичен филм… Моята улица, винаги различна, днес ухае на горяща шума и близка зима… Обичам я… и знам, че и тя ме обича, защото… й принадлежа…

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (9 оценки, средно: 4,89 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Благодарности за снимките на:
 📷 pepperminting 📷 Valia Bradshaw


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Истории в тоалетни История в... тоалетна... И така, моето разбиране е, че визитната картичка на един дом е антрето на този дом. Там, където човек се събува и съблича ...
За любовта, изневярата и раздялата Въпросът за това да обичаш и да се отречеш или да обичаш и да те отблъснат след години съвместно съжителство занимава мислите ми от много време. Не са...
Предколедно Предколедно, София... Обикалям София и видях... За хубавото ми е думата, за лошото няма да говоря. Лошото всеки го вижда, не и хубавото, затова за ху...
Любовта като една дълга, красива приказка "Моят живот е една красива, изживяна приказка" ...каза тя накрая и се усмихна. В малката й, изящна ръка все още димеше недопушената цигара... Една жен...
Малките радости са навсякъде Та... по темата за малките радости... Неделя... в метрото, чисто, спокойно... Оглеждам се... и знам, че винаги има нещо интересно да се види, че и ...
Разказ за камъчето на спокойствието "Радвай се на този момент. Този момент е твоя живот." /Омар Хайям/ Безпокойството е едно от нещата, от които всички понякога страдаме. Това като че ...
Градинарят и неговите рози Вчера моят път мина покрай една красива бяла къща, недалече от София, потънала в цветя от всичките цветове на дъгата... Огромен розов храст в розово п...
Да обичаш означава да щадиш сърцето на другия... В автобуса. На седалката до мен едно симпатично тинейджърче слуша музика в слушалките си... Казах симпатично и наистина го мисля, защото, когато бях у...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе