Valia Bradshaw
И така… за моята житейска философия…
„Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото…“
Питаш ме каква е моята житейска философия? Питаш ме коя съм аз? Искаш да знаеш какво ценя, какво обичам, какво мразя; как гледам на хората, животните, птиците и на взаимоотношенията си с тях…Природата…питаш ме какво е тя за мен? Вярвам ли в Бог? Вярвам ли в себе си? Въпроси, въпроси…безкрай…Никой не се ражда с готов отговор на нито един въпрос. Дори при повечето от нас минава доста време, докато настъпи онзи прозорлив момент, в който незнайно защо, такива въпроси започват да ни човъркат някъде дълбоко, все по-настойчиво и по-настойчиво, събуждат ни посред нощ, отнемат съня ни в търсене на отговор, карат ни да наблюдаваме и себе си, и другите, да си правим изводи, да чуваме какво казват душата и сърцето…
За мен най-важна е душата!
ДУШАТА…ще започна с нея, защото няма да забравя как още открай време все повтарях пред приятелите си, ей така, като на шега, „Ами тя, душата, е най-важна“…И така до ден днешен…Няма по-важно нещо от душата на човека! И да, който е казал, че ние сме душа в човешко тяло, съгласна съм с него. И, ако се бях родила преди този умен и прозорлив човек, щях да кажа същото първа. Обичам да се шегувам, но тук съм сериозна-душата е в основата на всичко! Веднъж преди години, в един мрачен, ветровит и дъждовен ден, се обадих по телефона на майка ми, побъбрихме си за това-онова, попитах я какво е времето, а тя отговори : „Времето е тихо, топло, слънчево…“ Поправих я – „Не е нито топло, нито тихо, нито слънчево, времето мамо, знам“…И тогава чух това, което ме накара да осъзная най-важното нещо – „Времето навън е такова, каквото е в душата ти, моето момиче“ – каза тя – „Има ли значение какво е времето навън, ако в душата ти е хубаво!“…
Така разбрах, че това, което виждаш извън себе си, в крайна сметка е ОТРАЖЕНИЕ на това, което става в душата ти. Ако там, в душата ти е тихо, светло, пъстроцветно, такъв ще бъде и светът около теб. Ако там, в душата ти, има обич към другите, и другите ще те обичат. Ако там, в това тайно и невидимо място, има почит, уважение, доверие и любов, то и светът около теб ще ти отговори със същото… И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре за нас! Когато беше жива, баба ми казваше – „Погледни човека в очите, така ще разбереш има ли обич или има бесове в него.“ Да, знаела е, че очите са прозорец към душата…
Огледалото.
„Валя – казваше една моя приятелка – не си ли забелязала, че където и да отидеш, намираш същото, което си имала и преди? Ако си имала истински верни приятели, ще намериш отново истински и верни приятели, където и да си; ако си живяла добре преди, пак ще живееш добре; това, което си обичала да правиш, пак ще застане на пътя ти!“
Размислих се…и, о чудо, така беше! Така че, разбрах…светът е ОГЛЕДАЛО! Оглеждаш се в него и виждаш това, което има в теб самия! Хората, които срещаме, приятелствата, които завързваме, кратките познанства, които ни се случват, всичко това е тази случайност, за която аз твърдо вярвам, че не е случайна…ПРИЯТЕЛИТЕ, които имаш, са най-яркото твое отражение. Някои от тях остават до теб с десетилетия и дори вече са като част от семейството ти, каквото и да става, където и да си, не можеш без новини от тях. Една млада жена наскоро ми каза : „Ооо, Валя, завиждам ти, имаш приятели от 30- 40 години…аз едва ли ще имам някога такива…“ И ми стана много тъжно…
Коректност.
Това е ключова дума в моята житейска философия! Каквото и да ти се случва, коректното отношение към всички и към всичко е задължително. Обещал ли си нещо, дал ли си дума, трябва да я изпълниш, без значение на кого-детето ти, родители, приятели, познати или дори някой непознат, срещнат някъде в някой влак или на някой селски път, обещал ли си му нещо, направи го! Каквото и да е то, та затова внимавай какви ги приказваш.
Искреност.
Навсякъде-работа, семейство, малки или пораснали деца, животни…важно е да си искрен с всички, с които общуваш. Разбира се, не да си разказваш живота на всеки срещнат, то който трябва вече знае и кътните ти зъби. За мен да си искрен означава да влагаш и сърце, и душа във всичко което правиш. Да показваш на другите най-доброто от теб. Да им разкриваш най-светлата си част, най-жизнерадостната, най-заразителната, с оптимизъм, вдъхновение и обич. Да пазиш своите болки зад УСМИВКА, защото усмивката за мен лично е най-красивият ми аксесоар! И, когато ти е най-тежко, пак да се усмихваш, защото усмивката е и лечебна! Тя е най-доброто лекарство, което и ти можеш да си позволиш, защото е безплатна, но трябва да положиш усилие…дори понякога, огромно усилие. Защото усмивката не е само за теб самия, тя е дар за всички онези, които са затънали в мрака и имат нужда от малко светлина. Те ще оценят този дар, не се съмнявайте.
Животът сам по себе си ни учи на много неща.
На всичко! Искаме или не искаме, разбираме или не уроците му, животът ни учи. И колкото по-рано започнеш да разпознаваш знаците, които животът ти дава, толкова по-добре. Да си гъвкав, да се приспособяваш, да знаеш и две, и двеста, както ние, българите, обичаме да казваме, без обаче да изневеряваш на себе си в желанието си да се харесаш на някого или да получиш одобрението на шефа си. Бъди това, което си, давай от себе си най-доброто, което можеш, който оцени това, ще остане до теб, другите нека са живи и здрави, всеки има собствен път.
Вярвам ли в БОГ?
Как да го обясня, израснах в семейство на атеисти… Вярвам в онази изначална сила, която върти светът, в който живеем, по правилата на невидими, но строги закони. Силата, която често ни помага, без дори да си даваме сметка за това. Силата, която сменя цветовете на листата на дърветата…Силата, която ръководи полета на прелетните птици…Силата, чрез която понякога говори твоят вътрешен глас и ти казва как да постъпиш…и още, и още, и още…Ако всичко това идва от Бога, значи вярвам в Бог.
Зная, че нищо не зная,
е казал Сократ. Вярвам в това. Научиш ли нещо ново, няма как да не видиш колко много нови неща следват след наученото. Ми то няма край! Не можем всичко да знаем, нали, но можем поне да опитаме да четем малко повече. Четене, четене и пак четене му е майката. Можеш да живееш без да си прочел нито една книга, но прочетеш ли една, не можеш да останеш само с нея, така мисля аз. И не е нужно да се превърнеш в енциклопедия с готови отговори за всичко, но да придобиеш такива очи за света, че да го виждаш и с душата си. Да можеш да оставяш частичка от тази твоя душа в нещата, които правиш…за да стопля другите…Така ще разбереш, че навсякъде има хора…хора за обичане…Аз лично ги срещам много често…
Промяна.
Казват, че хората не се променяли. Аз вярвам, че се променя този, който истински желае да се промени, всичко останало са само извинения. Истината е, че за да стигнеш до идеята за собствената си промяна, има дълъг път за извървяване. И той обикновено хич не е лесен. Да надвиеш над егото си, да си признаеш сам на себе си, че в нещо си сбъркал, иска се доста сила и воля, за да го направиш, нищо, че изглежда лесно. Вярвам, че с ВОЛЯ може да се надвие и изкорени всяка зависимост-наркотици, пушене, алкохол, каквото там се сетите, за което обикновено зависимите казват, че се борят да се освободят, ама не ставало…Вярвам, че всичко е възможно, стига наистина да го искаш и му се отдадеш изцяло.
Здравето.
Вярвам, че сами носи отговорност за здравето си. С мислите си, с действията или бездействията си, с разбиранията си, с отношенията си към другите и самите себе си, към лекарствата, лекарите, телата си, ума си, емоциите си… Ненапразно е казано, че медицината е изкуство, а ние сме тези, които трябва да се погрижим за себе си. Обичам много поговорката : „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!“ Ако започнем сами да се грижим за здравето си по правилния начин, чрез мислите и поведението си, сигурна съм, няма да има толкова много болни хора по света.
Вдъхновението.
Че то без вдъхновение може ли! Каквото и да правиш, прави го с вдъхновение, обичай го, радвай му се, споделяй го с другите. Живот без вдъхновение е тъжен, затова има толкова много тъжни хора около нас. Вярвам, че вдъхновението е заразително и дай Боже, твоето вдъхновение да зарази и някой друг! Дори и да не си най-добрият, не се предавай, винаги поддържай огъня на ентусиазма жив в сърцето си. Пътувай, пей си под душа, рисувай върху камъчета и парченца дърво, разговаряй с някой стар дядо в кварталното кафене, усмихни се на случайно детенце в парка…Има толкова много поводи да откриеш вдъхновение и толкова много причини да бъдеш вдъхновен!
И стана дълго…а има още толкова много неща. Сигурно съм изпуснала нещо важно, но някой друг път ще го допълня. Всъщност, всеки ден с моите постове във фейсбук показвам по една малка частица от себе си, от житейската си философия, от нещата, в които вярвам…и не се предавам…
Оценка на статията: 
(21 оценки, средно: 4,05 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!
Loading...
Благодарности за изображението на:
📷 geralt
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!
