Меню Затваряне

Мотивиращ разказ за моя първи бизнес

Разказ за моя първи бизнес с компютри (Снимка: StockSnap)

Това е една удивителна, но съвсем истинска история за това как започнах моя първи бизнес, когато бях още едва на 22 години. Защо е удивителна ли? Защото живях при баба си в малко градче, имах около 350 лв. стартов капитал, абсолютно никакви бизнес умения и огромно желание да постигна успех.

Какво ме накара да започна бизнес.

Беше лятото на 2005 г. Работех във фирма за компютри с два офиса в гр. Варна. Във фирмата работеше собственикът, жена му, сестра му, най-добрият му приятел и аз – единствения външен човек във фирмата. Офисът, в който работех беше на центъра, доста голям като площ, с висок наем и малко клиенти. Разбираемо, след няколко месеца собственикът реши да затвори този офис и всички се събрахме в другия, който беше два пъти по-малък. Бяхме точно като в дядовата ръкавичка.

Все още бях неопитен техник с едва 3-месечен стаж и допуснах елементарна грешка при сглобяването на един компютър. Последствията за клиента бяха само, че трябваше да се разходи още веднъж до офиса и да почака 5 минути да си поправя грешката в свързването. Последствията за мен бяха, че останах без работа. Още помня думите на тогавашния ми шеф: „не е за теб тази работа, не ти идва отръки“.

Аз всъщност много си харесвах работата и я вършех с удоволствие. Наистина, допуснах грешка, но тя далеч не беше нещо фрапиращо. Така или иначе аз усещах, че съм излишен вече във фирмата и не спорих с управителя. Обаче много исках да продължа да се занимавам с компютри и реших, че ще намеря начин да започна собствен бизнес. Най-вече, за да нямам никога повече шеф. Когато отидох да си получа последната заплата попитах дали може да стана дилър. Отговориха ми, че може и дори ми дадоха празни шарени кутийки от видеокарти и дънни платки, с които да си украся офиса.

Офисът? Аз още нямах офис, но взех кутийките и се прибрах вкъщи доволен, че поне си осигурих надежден доставчик на стока.

Първият ми офис.

Гаражът, преди да стане офис (Снимки: Yassay)

За щастие към къщата на баба ми имаше два гаража, единия от които тя каза, че ще ми предостави за офис. Къщата се намираше на последната улица в малкото градче. Отсреща, само на 20 метра буквално беше гора, а гаражът от години беше склад за вехтории. Варосахме стените вътре, сложихме балатум и первази. Вуйчо ми направи врата и прозорци от стари радиатори и винкели. С компресора на комшията боядисахме в сиво старите мебели от мазето, които взех за офис обзавеждане. Наредих шарените кутийки, сложих за продаване всичко което имах като техника, а с 350-те лв., които имах купих ATX кутии за компютри, клавиатури, мишки, слушалки и уеб камери.

Първият ми офис (Снимки: Yassay)

Тъй като тогава учих за дизайнер в Технически университет – Варна, нямах никакви затруднения да си направя и напечатам на домашния принтер рекламни листовки, които с тогавашната ми приятелка разнасяхме по пощенските кутии из целия град. Първите посетители се появиха, но за съжаление почти всички идваха от клюкарски подбуди. Нали знаеш как е по малките градове, любопитството е колосално. Това в началото ме депресираше и неведнъж си задавах въпроса дали не направих грандиозна глупост с гаражния офис срещу гората…

За щастие започнаха да идват и хора, които се нуждаеха от ъпгрейд, ремонт или профилактика на компютър. Истински клиенти!! Започнаха да питат и за цели компютри, като заради ниските цени марковите машини втора употреба бързо станаха хит. Аз обичах да продавам маркова техника, защото беше много надеждна. Оказа се, че клюкарският манталитет на малкия град вече ми беше от помощ, защото хората бяха доволни от услугите и с радост препоръчваха моята фирма на своите съседи и приятели.

Мълвата се разпространяваше бързо. Много скоро целият град знаеше за мен и моя бизнес, поръчките на нови компютри също потръгнаха. Разбира се, по отношение на новите компоненти, аз работех като всички останали – предлагах пълния асортимент на вносителя и поръчвах конкретните части едва след като имах заявен компютър за сглобяване. Това ми позволяваше от една страна да не затварям пари в бързо обезценяваща се техника и, от друга страна постоянно да предлагам най-новите неща на актуални цени.

Вторият ми офис.

За около половин година в бабиния гараж успях да си изградя добро реноме, редовни клиенти и да заделя достатъчно средства за по-голям офис, на самия център на градчето. Офисът се състоеше от две свързани помещения, които бяха почти 3 пъти по-големи като площ от гаража. Пренесохме там боядисаните мебели, но понеже имах вече доста повече място, купих стелажи, на които наредих доста продукти.

Вторият офис (Снимки: Yassay)

Определено това офисът ми да бъде на центъра вдъхваше още повече доверие на клиентите и продажбите тръгнаха нагоре. Имаше дори нередки случаи да приемам поръчки за доста скъпи конфигурации. Станах изключително добър в ремонта на компютри и бяха не един и два случаите да ми носят проблемни машини, които преди това разни „светила“ по големите фирми са определяли като неспасяеми. Аз не се отказвах лесно. За всеки такъв тежък случай опитвах различни неща, четях в интернет и в крайна сметка в повечето случаи успявах да реша проблема.

В ролята си на дилър на фирма, която купува от вносителя продавах новите компютри с надценка от порядъка едва на 8-10%. Много държах цените ми да бъдат не по-високи от тези на големите фирми във Варна. Може би половината ми приходи бяха от ремонт, профилактика и ъпгрейд, което всъщност беше доходното за мен в този бизнес. Аз продължавах да заделям по-голяма част от печалбата, защото да имам офис на центъра за мен не беше достатъчно. Исках да имам представителен офис на центъра.

Третият ми офис.

Ето, че и това се случи още на следващата пролет – 2007 г. В същата сграда, на същия етаж, където направихме втория офис се освободи едно помещение, което беше в плачевно състояние. За мен обаче беше идеално, защото (макар и на втори етаж) гледаше към главната улица, беше просторно и много светло. Направихме тотален ремонт на помещението – нова ел. инсталация, ремонт на дограмата, теракот на пода, шпакловка на стени, окачен таван. И разбира се – чисто нови мебели по поръчка и (най-после) климатик.

Третият офис (Снимки; Yassay)

Край на мизерните условия, край на боядисаното соц. обзавеждане и евтините балатуми. Всеки, който влизаше за първи път в новия офис просто онемяваше от изненада. А що се отнася до другите две помещения – тях ги ползвах за сервиз и склад за по-обемистите неща. Реално през по-голяма част от времето аз бях в сервиза, а тогавашното ми гадже се занимаваше с продажбите и комуникацията с клиенти в новия офис. Дори започнах да се замислям да наема целия етаж и да го превърна в нещо като център за техника. Това обаче остана само идея.

Краят на бизнеса ми с компютри.

С настъпването на 2008 г. промените в пазара на компютри започнаха да стават все по-осезаеми и разбрах, че е време да взема решение. Лаптопите драстично поевтиняха и макар настолните компютри да са по-удобни за работа на бюро, хората пощуряха по преносимите. Изведнъж всички се насочиха към тях и дори започнаха да идват при мен с идеята да им изкупувам старите настолни компютри, за да имат повече пари за нов лаптоп.

Бидейки дилър или както казваме в България „девета дупка на кавала“, аз предлагах лаптопи само по каталог и с малка надценка, отново около 8%. Разбира се, можех да взема 3-4 модела да имам на склад, но това е далеч от асортимент от по 30-40 модела, какъвто тогава големите търговци във Варна имаха по витрините си. Освен това цените падаха бързо. Буквално всяка седмица се сменяха етикети. Това означава, че имаше голям риск лаптоп, който не успея да продам за 1 месец да трябва да продам на загуба или да си остане вечно мой.

Общо взето имах три варианта:

  1. Да взема сериозен кредит, за да заредя голямо количество лаптопи с добра отстъпка от вносител и да се конкурирам с големите риби.
  2. Да продължа да се занимавам предимно с настолни компютри, което означаваше все по-малко работа и приходи занапред.
  3. Да се откажа от бизнеса с компютри.

Аз избрах вариант 3. И до ден днешен смятам, че това да избера вариант 1 щеше да е изгубена кауза, най-вече защото някои колеги опитаха да се конкурират на този пазар и не след дълго се предадоха. Същото може да се каже за тези, които продължиха да работят предимно с настолни машини и не се занимаваха сериозно с лаптопи. Някои и до днес имат бизнес, но както сами споделят, това е на ръба на оцеляването. Към трудностите следва да добавим и настъпването на кризата през 2008 г. Вземайки решението да се откажа аз не знаех, че предстои криза, но заради моя избор не ми се наложи да не се боря и с това.

Поуките от тази история.

Макар историята да няма хепиенд, аз не съжалявам за това, което опитах. Това, което постигнах беше много повече, отколкото очаквах. Въпреки тъжния край, за мен ползите бяха доста. Моят бизнес с компютри ме научи на много неща за компютрите. Но без да осъзнавам, научих два пъти повече неща за бизнеса като цяло. Ето и обобщени най-важните според мен уроци от този разказ:

  1. Когато човек има желание, дори да не му достигат средства, с креативност и добри идеи може до голяма степен да компенсира това.
  2. Най-добрата реклама е доволният клиент.
  3. Човек е най-силен и най-способен, когато е притиснат от обстоятелствата и оцеляването му зависи от неговия успех.
  4. Поемането на рискове в бизнеса е задължително условие за постигане на успех.
  5. Адаптирането към променящата се среда е задължително условие не само за развитие, но и за оцеляване в бизнеса.
  6. Повечето уроци, от които има нужда предприемачът се научават в движение.
  7. И все пак не е нужно да препатиш всичко, което научаваш. Чети и се възползвай от чуждия опит.
  8. Не парите, а времето е най-ценният ресурс. Постигнах всичко описано само с реинвестиране на спечелени средства, без да изтегля никакъв кредит. Със същите усилия за две години и половина можеше да постигна много повече, инвестирайки средства, получени на кредит. Иска ми се да разбирах това още в началото.
  9. Когато предлагаш качествен продукт и отлично обслужване, можеш да искаш и по-висока цена. Това няма да спре хората да предпочетат твоя бизнес.
  10. Да можеш да разчиташ на близките си хора за помощ и подкрепа в бизнеса не е задължително, но е от огромна полза.

Финални думи.

Тази история нямаше да се случи без помощта на покойната ми баба, вуйчо, майка ми и Надето. Искам отново да им благодаря, че повярваха в мен и ме подкрепиха.
И така, това беше моят разказ за първия ми бизнес. Надявам се да ти е бил интересен и най-вече полезен. Зная, че вероятно всичко в моята история ти звучи незначително и обикновено. И може би наистина е така, но въпреки това според мен разказът дава доста ценни и мотивиращи знания. Щом аз успях да направя това от почти от нищото и без първоначално да имам бизнес умения, бъди сигурен, че опиташ ли, ти можеш да постигнеш много повече.
Ако вече искаш да започнеш свой бизнес, но нямаш опит или идеи, горещо ти препоръчвам да прочетеш тези две статии:

1. Как да бъдеш успешен предприемач (общи съвети при стартиране на бизнес)
2. Как да започнеш собствен бизнес (почти) без пари

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (27 оценки, средно: 4,89 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Снимките са предоставени от:
 📷 StockSnap 📷 Yassay


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Разказ за моята среща с диагнозата рак Това е история от моя живот, която за мен не беше никак приятна, но беше много поучителна. Дълго се колебаех дали да я напиша, но накрая реших все пак...
Как да бъдеш успешен предприемач (общи съвети при стартиране на бизнес)... В тази статия ще разгледам най-важните неща според мен, според моя опит и наблюдения като предприемач, които трябва да знаеш, когато се захващаш със с...
Моята философия (Ясен) Всеки има някакво разбиране за света, в който живее. Моето разбиране е нещо, което както при повечето хора с времето еволюира - наблюденията ми, новит...
Ще ни оставят ли без работа роботите? Заради огромния напредък в развитието на изкуствения интелект през последните години освен радостите от всички ползи, които това ни носи разбираемо ид...
Хората не те разбират? Това е за теб! Може да казват, че си странен, ненормален, аутсайдер... Може да казват, че не се вписваш. Ти самият може дори да имаш чувството, че нещо или всичко от...
Разказ за силата на закона за привличането Когато става дума за закона за привличането, аз научих основните неща около него преди близо 10 години. Но незнайно защо за мен така си и остана само ...
Притча за младите катерачи Случвало ли ти се е да се заемеш с нещо нелеко и още по средата да се запиташ дали не е прeкалено трудно? Да се оглеждаш дали и други се борят като те...
Колективното пазаруване и почивките – кой печели и кой губи... В първите дни на август, месецът на отпуските, няма как да не обърна внимание на станалите популярни през последните години почивки от „офертите“. Кат...

1 коментар за “Мотивиращ разказ за моя първи бизнес

  1. Марин

    много интересна история, благодаря за споделения опит и съвети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе