Valia Bradshaw
Та… по темата за малките радости…
Неделя… в метрото, чисто, спокойно… Оглеждам се… и знам, че винаги има нещо интересно да се види, че и нещо, което да ме зарадва, макар и прикрито под едноисъщоправенето, нали си е метро, какво толкова… Да, мнооого симпатичен младеж, с очила, съсредоточено чете книга (има и такива момчета, да…). Извивам врат, протягам го дискретно, толкова бях любопитна да видя заглавието на книгата… не успях… А ми е любопитно какво ли би могло да е толкова интересно за този младеж, че да предпочита книга пред нещата в телефона си… Зарадвах му се, много му се зарадвах…
А виждам и още нещо, една още по-голяма радост! Една дама, седнала наблизо, една от тези, които аз наричам „жени без възраст“, защото изхвърлих от речника си думата „стара“, слабичка, семпло облечена, чевръсто сърфира в самсунга си, на лицето й се сменят усмивки, учудване, умиление и куп други емоции… със сигурност, помислих си, разглежда снимки на внуците си, а може и на правнуците, защо не, нали няма възраст… Погледах я, погледах я… и душата ми се усмихна…
Та… кой казва, че нямало радост наоколо… влезте в метрото и се огледайте… със сигурност ще я видите…
Оценка на статията: 
(8 оценки, средно: 4,75 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!
Loading...
Благодарности за снимката на:
📷 MonicaSeara
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!
