Меню Затваряне

Любовта като една дълга, красива приказка

Възрастна двойка влюбени (Снимка: Erika Wittlieb)

„Моят живот е една красива, изживяна приказка“ …каза тя накрая и се усмихна. В малката й, изящна ръка все още димеше недопушената цигара… Една жена без възраст, остави спомен в душата ми…
Приближи се бавно, погледна ме в очите и попита свободно ли е мястото до мен и дали няма да ми пречи цигарата й…

„Разбира се“, й казах, и я огледах с любопитство, една такава мъничка, семпло, но елегантно облечена, с чисти, светнали очи и красиви обувчици… Жените се познават по обувките, си помислих неволно… Една жена без възраст, а нали те са ми любимите, няма да изпусна случая, сигурна съм, че има нещо интересно да разкаже…В ръцете си държеше найлонова торбичка, а от нея надничаше красива розова панделка. Очите ми неволно и уж тайно потънаха в торбичката, но тя ме забеляза и каза:

– Това е подарък за най-малката ми внучка, на годинка и половина е. Изплела съм й едно много сладко, розово болерце, ще й го подаря за 1-ви юни. Ходих да го опаковат специално!

Тя извади една голяма кутия, изящно опакована, със специална хартия, а върху нея тази прекрасна, грабваща очите, красива розова панделка! За едно момиченце само на годинка и половина, което, какво разбира то от красива опаковка?! Не видях болерцето, нямаше как да отворим кутията, но си го представих…представих си и момиченцето, което със сигурност ще стане дама като своята баба, то това май се предава по наследство и както един умен човек беше казал, че джентълмен не се става, той се ражда такъв, явно и с дамите е така.

Не се стърпях, попитах наблизо ли живее (пейчицата беше една от онези, на Витошка, до статуята на Щастливеца, загледан във върховете на Витоша).

– Да – каза тя, – наблизо съм, сега съм сама, мъжът ми почина преди няколко години. Беше инженер, живяхме заедно 65 години. Сърцето ми се разби, когато го изгубих, но имам деца и внуци, на тях им трябвам. Те са моят живот сега, за тях трябва да живея, на 85 съм… Животът ни не беше лесен – заразказва жената, – мъжът ми работи в Ирак години наред, строеше мостове там. И в Либия, също дълги години, там строяха къщи за хората, а аз все с него. Никога не сме се разделяли. Всъщност, разделихме се само веднъж, за три месеца, когато отиде в Ирак и трябваше да намери жилище за нас двамата.

Шейсет и пет години брак… на мен лично ми звучи направо страшно, но се възхищавам на хората, които имат тази сила и най-вече Любов, за да издържат толкова дълго… Цигарата догоря, побъбрихме си, казахме си довиждане и си пожелахме живот и здраве… Една жена без възраст… с много красиви обувчици и с найлонова торбичка, от която се подаваше нежна розова панделка…

– Моят живот е една красива, изживяна приказка – каза тя отново и се отдалечи бавно…

В свежото утро покрай мен минаваха момчета и момичета, баби и дядовци с внучета, тръгнали на разходка… Всеки момент щеше да дойде този мой приятел от детинство, когото не бях виждала от сто години и който след дълго търсене ме беше открил във фейса… по усмивката…

В този момент, една друга дама без възраст, също с цигара в ръка, изящна и елегантно облечена, седна до мен. Помислих си, колко е красива, на колко ли е години, загледах я… уж тайно…

– Колко сте красива… – ми каза тя…

И си мисля… колко е красиво утрото… и хората, колко са красиви… когато е красиво в душата ти…

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (28 оценки, средно: 4,43 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Благодарности за снимката на:
 📷 Erika Wittlieb


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Да излезеш от зоната на комфорт – разказ за моя първи шнорхелинг... Личностното развитие е област, която от много време се радва на голяма популярност, но днес като че ли - повече от всякога. Много популярна тема от та...
Моята улица Улицата… Моята… Случвало ли ви се е да се замислите някога точно как и кога сте се влюбили в някого…или в нещо? Защото човешкото същество е способно д...
Изпращай близките си с музика В памет на баща ми Научих се да изпращам близките си хора с музика. С любимите песни, които някога сме слушали и харесвали. Така изпратих баща си. То...
Разказ за моята първа авторегресия Вероятно си чувал за регресия и знаеш, че това е възстановяване на случки от предишен живот чрез преминаване в много специфично състояние. Обикновено ...
Разказ за камъчето на спокойствието "Радвай се на този момент. Този момент е твоя живот." /Омар Хайям/ Безпокойството е едно от нещата, от които всички понякога страдаме. Това като че ...
Притча за близостта, караниците и любовта "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват." /Уилям Шекспир/ Притчата. Веднъж един мъдър учител събрал учениците си и ги попитал: - З...
Предколедно Предколедно, София... Обикалям София и видях... За хубавото ми е думата, за лошото няма да говоря. Лошото всеки го вижда, не и хубавото, затова за ху...
За любовта, изневярата и раздялата Въпросът за това да обичаш и да се отречеш или да обичаш и да те отблъснат след години съвместно съжителство занимава мислите ми от много време. Не са...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе