Меню Затваряне

Любовта като една дълга, красива приказка

Възрастна двойка влюбени (Снимка: Erika Wittlieb)

„Моят живот е една красива, изживяна приказка“ …каза тя накрая и се усмихна. В малката й, изящна ръка все още димеше недопушената цигара… Една жена без възраст, остави спомен в душата ми…
Приближи се бавно, погледна ме в очите и попита свободно ли е мястото до мен и дали няма да ми пречи цигарата й…

„Разбира се“, й казах, и я огледах с любопитство, една такава мъничка, семпло, но елегантно облечена, с чисти, светнали очи и красиви обувчици… Жените се познават по обувките, си помислих неволно… Една жена без възраст, а нали те са ми любимите, няма да изпусна случая, сигурна съм, че има нещо интересно да разкаже…В ръцете си държеше найлонова торбичка, а от нея надничаше красива розова панделка. Очите ми неволно и уж тайно потънаха в торбичката, но тя ме забеляза и каза:

– Това е подарък за най-малката ми внучка, на годинка и половина е. Изплела съм й едно много сладко, розово болерце, ще й го подаря за 1-ви юни. Ходих да го опаковат специално!

Тя извади една голяма кутия, изящно опакована, със специална хартия, а върху нея тази прекрасна, грабваща очите, красива розова панделка! За едно момиченце само на годинка и половина, което, какво разбира то от красива опаковка?! Не видях болерцето, нямаше как да отворим кутията, но си го представих…представих си и момиченцето, което със сигурност ще стане дама като своята баба, то това май се предава по наследство и както един умен човек беше казал, че джентълмен не се става, той се ражда такъв, явно и с дамите е така.

Не се стърпях, попитах наблизо ли живее (пейчицата беше една от онези, на Витошка, до статуята на Щастливеца, загледан във върховете на Витоша).

– Да – каза тя, – наблизо съм, сега съм сама, мъжът ми почина преди няколко години. Беше инженер, живяхме заедно 65 години. Сърцето ми се разби, когато го изгубих, но имам деца и внуци, на тях им трябвам. Те са моят живот сега, за тях трябва да живея, на 85 съм… Животът ни не беше лесен – заразказва жената, – мъжът ми работи в Ирак години наред, строеше мостове там. И в Либия, също дълги години, там строяха къщи за хората, а аз все с него. Никога не сме се разделяли. Всъщност, разделихме се само веднъж, за три месеца, когато отиде в Ирак и трябваше да намери жилище за нас двамата.

Шейсет и пет години брак… на мен лично ми звучи направо страшно, но се възхищавам на хората, които имат тази сила и най-вече Любов, за да издържат толкова дълго… Цигарата догоря, побъбрихме си, казахме си довиждане и си пожелахме живот и здраве… Една жена без възраст… с много красиви обувчици и с найлонова торбичка, от която се подаваше нежна розова панделка…

– Моят живот е една красива, изживяна приказка – каза тя отново и се отдалечи бавно…

В свежото утро покрай мен минаваха момчета и момичета, баби и дядовци с внучета, тръгнали на разходка… Всеки момент щеше да дойде този мой приятел от детинство, когото не бях виждала от сто години и който след дълго търсене ме беше открил във фейса… по усмивката…

В този момент, една друга дама без възраст, също с цигара в ръка, изящна и елегантно облечена, седна до мен. Помислих си, колко е красива, на колко ли е години, загледах я… уж тайно…

– Колко сте красива… – ми каза тя…

И си мисля… колко е красиво утрото… и хората, колко са красиви… когато е красиво в душата ти…

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (22 оценки, средно: 4,55 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Благодарности за снимката на:
 📷 Erika Wittlieb


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Моята улица Улицата… Моята… Случвало ли ви се е да се замислите някога точно как и кога сте се влюбили в някого…или в нещо? Защото човешкото същество е способно д...
Как да намериш желания партньор в любовта "За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича." /Петър Дънов/ В тази статия ще споделя с теб няк...
Разказ за камъчето на спокойствието "Радвай се на този момент. Този момент е твоя живот." /Омар Хайям/ Безпокойството е едно от нещата, от които всички понякога страдаме. Това като че ...
Градинарят и неговите рози Вчера моят път мина покрай една красива бяла къща, недалече от София, потънала в цветя от всичките цветове на дъгата... Огромен розов храст в розово п...
Разказ за силата на закона за привличането Когато става дума за закона за привличането, аз научих основните неща около него преди близо 10 години. Но незнайно защо за мен така си и остана само ...
Изпращай близките си с музика В памет на баща ми Научих се да изпращам близките си хора с музика. С любимите песни, които някога сме слушали и харесвали. Така изпратих баща си. То...
Да обичаш означава да щадиш сърцето на другия... В автобуса. На седалката до мен едно симпатично тинейджърче слуша музика в слушалките си... Казах симпатично и наистина го мисля, защото, когато бях у...
Разказ за моята първа авторегресия Вероятно си чувал за регресия и знаеш, че това е възстановяване на случки от предишен живот чрез преминаване в много специфично състояние. Обикновено ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе