Меню Затваряне

Ловецът на изгреви

Ловец на изгреви (Снимка: Теодор Михайлов)

Една сутрин той се събуди много рано. Знаеше, че няма да може да заспи повече.  Утрото не се виждаше през прозорците. Беше тъмно, но нощта отиваше към своя край. От много години му се искаше да наблюдава изгрева на слънцето от морския бряг. Винаги имаше оправдания да го отлага и да си дава обещания. Умората от работата и стресът го караха да цени всяка своя минута сън. По-точно всяка минута прекарана в леглото, с надеждата, че така си почива и се подготвя за натоварения ден. Но този път той реши да изживее мечтата си за изгрева и да не си търси повече оправдания.

Най-важно в този момент беше кафето – ароматно, силно, с малко захар. То наистина бе стимулант и точно това му трябваше в този момент. Вече бе в колата, където отпиваше първите глътки. Сега, на път за морския бряг включи и втория стимулант – любимата музика – тежка, твърда, силна, гръмогласна. Усещаше пулса на ритъма с диафрагмата си. Грохотен ритъм. Текстовете бяха дълбоки, мрачни, пълни с гняв и негодувание, но странното бе, че точно тази музика му даваше добро настроение, радост, желание да се бориш с живота. Сякаш всичко черно в него се изтичаше навън и оставаше само положителното действие на адреналина.  Ако трябваше да назове името на този стимулант само с едно име, то беше Металика.

Вече беше напълно събуден за новия ден, а небето навън едва се развиделяваше. Беше мартенско утро и дърветата в морската градина все още бяха голи. Можеше спокойно да гледа небето или далечината през тях и голите им клони създаваха усещането за паяжина, която утрото щеше да разкъса. Луната все още владееше небето, но вече се виждаше огънят в небето на изток. Червено и синьо се смесваха в плътно и красиво пурпурно небе. „Дълбоко пурпурно“(Deep Purple), както беше името на любимата му група от младостта. Има думи, които просто си изглеждат оригинални, даже странни, докато не преживееш истинското нещо, родило тези думи. Тогава, потопен в едно почти магическо преживяване разбираш, че не са били просто думи. Така беше и с дълбоко-пурпурното небе, което предхождаше изгрева на слънцето.

Утрото настъпваше и той вече беше на брега. Обичаше да ходи по камъните, които бяха изсипани да укрепват брега и пазят крайморската алея от разрушителната сила на вълните.  Не, че не обичаше да ходи бос по пясъка, но в дългия ред натрошени камъни имаше нещо, което го привличаше неудържимо. Те бяха опасни. Имаше риск да се ходи по тях. Не бяха хлъзгави, те нямаха досег в водата. Бяха опасни защото трябваше да внимава как и къде стъпва. Едни бяха стръмни, други бяха по-малки и можеше да се разместят при стъпване върху тях. Трябваше да ходи по тях като котка, защото всяко тромаво и непохватно движение можеше да означа травмиращо падане. Бяха чудесно упражнение за мускулите на краката, още повече за пазенето на равновесие и най-вече за управлението на собствения си страх. Физическата активност рано сутрин е чудесно нещо. Нормалните хора, разбира се, правят утринна гимнастика или бягат по крайбрежната алея. Ловецът на изгреви искаше да се носи бързо по камъните, не по асфалта. Нормалните неща му бяха досадни и задушаващи. Истински нормалното всъщност е да слушаш вътрешния си глас, да не се питаш дали има други хора по твоя път, да не се сравняваш с другите, а само със самия себе си.  С течение на времето и последвалите уловени изгреви ден след ден, този ритуал щеше да се превърне в третия стимулант след кафето и хеви метъла.

Докато гледаше къде стъпва по камъните, ловецът на изгреви осъзна, че слънцето вече се показва над хоризонта. Замисли се за момент как в живота докато гледаме къде стъпваме и мислим основно за това как да не паднем, изпускаме изгрева на слънцето, защото не поглеждаме към хоризонта. Това просто му напомни да спре да гледа само в краката си и да отделя повече време да гледа към хоризонта и към слънцето, което всъщност осветява пътя ни. Колкото и да гледаш къде стъпваш, няма как да видиш нещо пред себе си, ако не го освети слънцето. Това беше алегория за живота – ежедневните грижи и задачи бяха като тези камъни, а хоризонтът на вечността и слънцето, което носи светлина, бяха символи на божественото и духовното. Животът ни е  дилема между „Гледай си в краката, да не се пребиеш и внимавай къде стъпваш!“ от една страна и „Вдигни очи към безкрая на хоризонта, към източника на истинската светлина, която търси да изгрее в душата ти“. Повечето хора така и не разбират, че живеят от слънцето и приемат светлината му просто за даденост. Те даже не се сещат да погледнат към хоризонта или над него, защото за тях това са отвлечени глупости. Така душите им за цял живот остават на нивото, на което стъпват краката им.

Сега вече идваше време за най-голямото тайнство – раждането на слънцето. Изгревът реално трае пет минути, но не искаш да пропуснеш даже секунда от тази магия. В този момент можеш да гледаш към слънцето без опасност да си увредиш зрението, а гледката е толкова красива, че сякаш искаш да я изпиеш до дъно и без остатък. Първо се появява малка червена елипса, после започва да се оформя полукръг и цветът постепенно изсветлява и става огнено оранжев. После формата заприличва на гъба – нажежена като лава. Накрая се оформя огнения кръг – величествен и съвършен. Последно докосване на слънцето с морето на хоризонта, последна целувка за раздяла и ето – слънцето вече свободно се носи в небето. Светлината вече те заслепява. Не можеш да го гледаш дълго време. Денят се е родил и слънцето поема контрола над небето, като пълновластен господар. Луната съвсем избледнява и изчезва в светлината на деня. Нощта вече е само спомен.

Дали магията на изгрева беше четвъртият стимулант? Не, сякаш неуместно беше такова сравнение. Изгревът беше нещо много повече. Несравнимо повече. Това беше не само символ на живота и новото начало, той беше самият живот и това новото начало, което да преживяваме будейки се всеки ден. 

Когато денят започна и наоколо взе да се пълни с хора, ловецът на изгреви знаеше, че няма повече работа на брега. На път за колата си мислеше за красотата на утрото. Сутрин преди изгрев светът е детски чист, когато хората още спят. Когато хората се събудят и започнат с ежедневните си дейности, тази чистота изчезваше. Когато беше сред природата искаше да няма много хора наоколо. Мразеше тълпата, най-вече мразеше това, което хората причиняваха на природата. Нямаше нищо против да е сред хора като него, но те бяха малцина. Мразеше урбанизацията, презастрояването, замърсяването и унищожаването на природата. Мразеше същите неща, които унищожават и природата на човешката душа. Стресът, който ни убива, злобата, завистта, простащината, ненаситната алчност, издребняването, клюкарството и бъркането в чужди работи. Когато душата е мръсна и светът около нея става мръсен. Искаше да избяга от всичко това и беше намерил убежище в ранните утрини на морския бряг. Сякаш само там можеше да усеща, че живее истински.

Знаеше, че животът е миг, че ние реално живеем само в настоящия момент. Не в спомените, не в очакваният и тревогите, а само в настоящия миг и той бързо отлита. Нямаше време за съжаление относно грешките допуснати в миналото. Да се тревожи за бъдещето и да си причинява болка с нещо, което още не се е случило и може би никога нямаше да се случи – това беше бавно самоубийство. Страхът и съжалението бяха тихите убийци в живота му, но той намери начин да се справи с тях. Изгревите за него бяха кулминация на това да живее в настоящия момент. Те бяха кратки и точно това ги правеше важни и значими. Когато имаш нещо постоянно и в неограничен ресурс, ти го приемаш за даденост и не го цениш. Когато го имаш за кратко, тогава осъзнаваш колко е важно да се научиш да преживяваш пълноценно настоящето. Всяка минута, даже всяка секунда.

След многото грешки и лутания през годините, той вече се беше научил да улавя настоящия момент. Беше станал ловец на изгреви. Знаеше, че те също няма да са безброй. Никой не знае още колко изгрева ще има в живота му. Изгреви и мигове живот, които са ни дадени да им се насладим. Нехайно пропускаме тези, които са ни отредени. Знаейки, че сме ограничени в броя на дните, оставащи ни на тази земя, от нас зависи дали ще се научим да улавяме и преживяваме всеки момент, който Господ ни е подарил. От нас зависи дали ще го осъзнаем, дали ще преподредим приоритетите в живота си и дали ще положим усилия да се научим да улавяме тези моменти.

Той беше избрал да бъде ловец на настоящия момент. Ловец на изгреви.

Теодор Михайлов

10.04.19

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (30 оценки, средно: 4,30 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Снимката е направена от:
 📷 Теодор Михайлов


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Какво не ти казват лекарите за лекарствата, които ти предписват... В интернет е пълно с конспиративни материали, които хвърлят сериозни обвинения върху конвенционалната медицина. Някои са верни, други по-малко. Така и...
Красива и на 90 Наблюдавам я от няколко седмици... Придвижва се бавно, а патериците изглеждат толкова големи и нелепи до тази красива жена... Не питам за възрастт...
Всички сме роднини Имам един приятел, работи като куриер и с него се виждаме буквално всеки ден. Той много добре знае как се казвам, но всеки път като ме види възкликва ...
Как да се справиш със стреса Стресът е в основата на всички болести. Той нарушава нормалното функциониране на тялото като система, както и правилната обмяна на веществата. Тези ди...
Ако днес беше последния ден от живота ми Задавал ли си си някога въпроса ако днес беше последния ден от твоя живот, как щеше да се чувстваш? Без драми, без болести и болка, без насилие, злопо...
На път ли сме да унищожим природата? За темата екология се говори от много години. Повече се говори, отколкото се прави, но така или иначе екологията става все по-актуален въпрос с всеки ...
Градинарят и неговите рози Вчера моят път мина покрай една красива бяла къща, недалече от София, потънала в цветя от всичките цветове на дъгата... Огромен розов храст в розово п...
Притча за близостта, караниците и любовта "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват." /Уилям Шекспир/ Притчата. Веднъж един мъдър учител събрал учениците си и ги попитал: - З...

1 коментар за “Ловецът на изгреви

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе