Красива и на 90

Наблюдавам я от няколко седмици… Придвижва се бавно, а патериците изглеждат толкова големи и нелепи до тази красива жена… Не питам за възрастта й (сигурно е около 90), възхищавам й се, безмълвно…

Преди няколко дни денят на майката ни събра на едно и също тържество, на една и съща маса, една срещу друга… И тогава се разговорихме… Не бях го намислила, стана съвсем спонтанно. Разказа ми за живота си, а аз й споделих за проекта, по който работя… ИЗКУСТВОТО ДА ОСТАРЯВАМЕ КРАСИВО… Казах й, че е красива… че е много красива… че не мога да откъсна очите си от нея… Поисках й разрешение да я снимам… Усмихна се… Повторих й, че е красива и… тя засия като слънце, сложи ръкавиците си като млада кокетка… каквато винаги е била… Ето я, пред вас…

И така, това беше преди една година…

Когато бях ученичка, почти всички момчета ми изглеждаха едни такива, пъпчиви и грозни… е, освен моята ученическа любов, разбира се… 40-годишните пък ми се струваха като праисторически изкопаеми, и както казвахме тогава, направо си бяха с единия си крак в отвъдното… С годините, обаче, зрението ми все повече се коригира, или очите ми станаха повече от две, не знам точно, но днес не виждам грозни момчета и млади мъже, а във възрастните хора започнах да откривам неподозирана красота! Като тази дама тук, например! Това са снимки от нашето малко тържество послучай Деня на Майката миналата година.

От тогава изтече цяла година… Виждаме се почти всяка неделя на църковната служба и тя си е съвсем същата, само придвижването й е станало малко по-затруднено, усмивката, лицето и нежността на него са си все същите. Междувременно съпругът й, над 90-годишен, издаде книга, доста интересна и добре написана. Преди няколко дни отново отбелязахме заедно Денят на Майката, беше все така изискана и елегантна… И все така красива…

И разбрах… че докато сме живи, докато дишаме, винаги можем да бъдем красиви… и да се усмихваме…