Меню Затваряне

Истории в тоалетни

Истории в тоалетни (Изображение: jarmoluk)

История в… тоалетна…

И така, моето разбиране е, че визитната картичка на един дом е антрето на този дом. Там, където човек се събува и съблича връхната си дреха. То, в Европата и Америката май много много не си събуват обувките и си ходят с тях из къщите, ама ние сме си чистници, де, уж…

Виждала съм какви ли не антрета, не можеш да се разминеш от разхвърляни по пода обувки, а на закачалките като пирамиди се извисяват купища стари и нови палта, якета, хавлии, стърчат шапки и висят отдавна неизползвани шалове…

Виждала съм и обратното, но не затова ми е думата сега, сега си мисля за тоалетни… тоалетните на ресторанти и кафенета по нашите земи и по-специално тези из София, които се изпречват на пътя ми… Тоалетната е визитната картичка на всяко едно заведение за хранене и пиене, че и на всяко едно учреждение, от Министерството, та до тоалетната на някоя селска гара, така мисля аз…

Та, ще ми се да кажа няколко добри думи за тази тоалетна, в която ме заведе пътят ми вчера… Центъра на София, разноцветни чадърчета, превъзходно капучино, във въздуха се носят разговори на всякакви езици, голяма радост ми е, че София има толкова чужди почитатели – туристи. Хапват си, говорят си, пийват нашенска биричка и… ами ходят по тоалетните, разбира се…

И аз като тях. И отивам в тоалетната, със свито сърце, признавам си… Вътре полумрак, много задушевно осветление, след яркото слънце навън, ама нищо, нищо не виждам. Гледам, една врата се отваря, някой шава, свиквам с тъмнината. Е, не е чак толкова тъмно вече… Абе, момичета, сложете крушки, да се вижда, как мъжете ще уцелват, ще опикаят пода, то нали вече тоалетните смесени…: „Аааа, ами на шефа трябва да кажем, той знае…“, чувам отговор и вече ясно виждам двете мургавички хигиенистки до мен, търкат настървено наоколо.

Викам, момичета Браво, много е чисто, много хубаво ухае, ама страхотни сте!!! Зяпнаха ме, не знам с какво толкова ги учудих, но си беше истина!!! Чисто, ухае на свежо, как да не ги похвали човек! И така, питам едната как се казва, а тя с радост – „Фиданка, Фиданка ми е името“…и вади телефона си, „а това е внучето ми Борис, виж го какво е сладурче“, показва ми снимки, гледам бебето на него, хубаво, засмяно, чисто детенце… „а това е щерката, Роза, и да знаеш, тя учи“!

Усещам гордостта в гласа й, щастлива е, че може да се похвали като всяка майка, с детето си. „А ние, другите, всички вкъщи работим, изкарваме си парите, не крадем, да знаеш“… Така радостно го каза това, с такава гордост, че няма как да не ме зарадва и мен. Зарадвах й се най-сърдечно, похвалих я отново, а тя грейна още повече. И тоалетната грейна още повече, няма как, и както казва майка ми „Времето навън е такова, каквото е в душата ти“, аз казвам „И работата ти, и тоалетната ти са такива, каквото е настроението в душата ти“…

Щастие е да влезеш в една чиста, ухаеща на свежо тоалетна, в едно кафе с много посетители, на пъпа на София, и да си побъбриш с жриците на тази чистота, две доволни, горди с работата си… циганки…

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (6 оценки, средно: 4,83 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Благодарности за изображението на:
 📷 jarmoluk


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Малките радости са навсякъде Та... по темата за малките радости... Неделя... в метрото, чисто, спокойно... Оглеждам се... и знам, че винаги има нещо интересно да се види, че и ...
Хората не те разбират? Това е за теб! Може да казват, че си странен, ненормален, аутсайдер... Може да казват, че не се вписваш. Ти самият може дори да имаш чувството, че нещо или всичко от...
Можем ли да се избавим от най-разпространеното човешко изобретение... Досещаш ли се кое е най-разпространеното човешко изобретение? Това е боклукът! И ако не си се замислял - той е човешки патент. В природата боклук не с...
Да обичаш означава да щадиш сърцето на другия... В автобуса. На седалката до мен едно симпатично тинейджърче слуша музика в слушалките си... Казах симпатично и наистина го мисля, защото, когато бях у...
По-добре навреме, отколкото никога Точно така, няма грешка в заглавието! Зная, че популярният израз гласи „по-добре късно, отколкото никога“, но моят опит показва, че нещата отлагани за...
За да видиш, трябва да повярваш Много от нас (в това число и аз) сме привърженици на принципа "око да види, ръка да пипне". Но има и друга страна на медала - за да видиш, трябва да п...
Всички сме роднини Имам един приятел, работи като куриер и с него се виждаме буквално всеки ден. Той много добре знае как се казвам, но всеки път като ме види възкликва ...
Моята улица Улицата… Моята… Случвало ли ви се е да се замислите някога точно как и кога сте се влюбили в някого…или в нещо? Защото човешкото същество е способно д...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе