Valia Bradshaw
История в… тоалетна…
И така, моето разбиране е, че визитната картичка на един дом е антрето на този дом. Там, където човек се събува и съблича връхната си дреха. То, в Европата и Америката май много много не си събуват обувките и си ходят с тях из къщите, ама ние сме си чистници, де, уж…
Виждала съм какви ли не антрета, не можеш да се разминеш от разхвърляни по пода обувки, а на закачалките като пирамиди се извисяват купища стари и нови палта, якета, хавлии, стърчат шапки и висят отдавна неизползвани шалове…
Виждала съм и обратното, но не затова ми е думата сега, сега си мисля за тоалетни… тоалетните на ресторанти и кафенета по нашите земи и по-специално тези из София, които се изпречват на пътя ми… Тоалетната е визитната картичка на всяко едно заведение за хранене и пиене, че и на всяко едно учреждение, от Министерството, та до тоалетната на някоя селска гара, така мисля аз…
Та, ще ми се да кажа няколко добри думи за тази тоалетна, в която ме заведе пътят ми вчера… Центъра на София, разноцветни чадърчета, превъзходно капучино, във въздуха се носят разговори на всякакви езици, голяма радост ми е, че София има толкова чужди почитатели – туристи. Хапват си, говорят си, пийват нашенска биричка и… ами ходят по тоалетните, разбира се…
И аз като тях. И отивам в тоалетната, със свито сърце, признавам си… Вътре полумрак, много задушевно осветление, след яркото слънце навън, ама нищо, нищо не виждам. Гледам, една врата се отваря, някой шава, свиквам с тъмнината. Е, не е чак толкова тъмно вече… Абе, момичета, сложете крушки, да се вижда, как мъжете ще уцелват, ще опикаят пода, то нали вече тоалетните смесени…: „Аааа, ами на шефа трябва да кажем, той знае…“, чувам отговор и вече ясно виждам двете мургавички хигиенистки до мен, търкат настървено наоколо.
Викам, момичета Браво, много е чисто, много хубаво ухае, ама страхотни сте!!! Зяпнаха ме, не знам с какво толкова ги учудих, но си беше истина!!! Чисто, ухае на свежо, как да не ги похвали човек! И така, питам едната как се казва, а тя с радост – „Фиданка, Фиданка ми е името“…и вади телефона си, „а това е внучето ми Борис, виж го какво е сладурче“, показва ми снимки, гледам бебето на него, хубаво, засмяно, чисто детенце… „а това е щерката, Роза, и да знаеш, тя учи“!
Усещам гордостта в гласа й, щастлива е, че може да се похвали като всяка майка, с детето си. „А ние, другите, всички вкъщи работим, изкарваме си парите, не крадем, да знаеш“… Така радостно го каза това, с такава гордост, че няма как да не ме зарадва и мен. Зарадвах й се най-сърдечно, похвалих я отново, а тя грейна още повече. И тоалетната грейна още повече, няма как, и както казва майка ми „Времето навън е такова, каквото е в душата ти“, аз казвам „И работата ти, и тоалетната ти са такива, каквото е настроението в душата ти“…
Щастие е да влезеш в една чиста, ухаеща на свежо тоалетна, в едно кафе с много посетители, на пъпа на София, и да си побъбриш с жриците на тази чистота, две доволни, горди с работата си… циганки…
Оценка на статията: 
(6 оценки, средно: 4,83 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!
Loading...
Благодарности за изображението на:
📷 jarmoluk
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!
