Меню Затваряне

Разказ за силата на закона за привличането

Закона за привличането (Изображение: Yassay)

Когато става дума за закона за привличането, аз научих основните неща около него преди близо 10 години. Но незнайно защо за мен така си и остана само неприложено знание в продължение на много време.

Ако не знаеш какво представлява закона за привличането, най-общо казано той е силата, която носи в живота ти това, за което мислиш. Енергията, която влагаш е тази, която се връща при теб, най-често умножена. Както семената, които сади фермера определят какво ще пожъне, така и твоите мисли определят твоите резултати.

Аз знаех тези неща и много подробности в тази връзка. Няколко седмици преди случката, която ще ти разкажа аз започнах да обогатявам и прилагам на практика моите знания за закона за привличането. А ето и самия разказ:

Беше края на месец май 2018 г. Предстоеше ми пътуване до Варна по повод профилактичен преглед на зрението, на който трябваше да ходя всяка година. Поради усложнената процедура за достъп до тази медицинска услуга в болницата, където ме преглеждаха аз пропуснах прегледа две години по ред. Но тази година бях твърдо решен да отида на преглед. Мислех за това и го планирах дълго време! Ето защо от рано имах записан час за преглед. При друг лекар, но в същата болница и на същия апарат – триогледална леща на Голдман.

В деня на прегледа отидох в болницата рано. Заедно с още няколко човека чакахме пред кабинета да ни извикат. По едно време дойде една от сестрите и каза да не чакаме, защото доктора бил в отпуск и нямало да дойде. Щял да се върне другата седмица. Всички бяха много възмутени, разбира се, защото напразно бяха дошли до тук. Но за разлика от тях аз бях пропътувал 250 км. за този преглед, а и не можех да остана цяла седмица във Варна. Решен, че ще мина прегледа, аз тръгнах да разпитвам кога има друг лекар и как мога да се запиша за преглед. Оказа се, че още на следващия ден ще преглежда доцентката, която ме беше преглеждала преди 3 години. Тя е тази, която ми каза, че има нещо което не й харесва в едното ми око трябва да се явявам периодично на преглед. „Явно така е трябвало да стане, ще бъда прегледан точно от нея, както отначало планирах“ си казах аз и поисках да си запазя час. Отговориха ми, че не било нужно, просто трябвало да дойда рано сутринта и да чакам реда си.

На следващия ден отидох доста рано сутринта. Но опашката от около 15 човека, която заварих пред кабинета никак не ми хареса. Все едно – аз бях твърдо решен, че ще използвам силата на мисълта и закона за привличането, за да мога днес да мина прегледа.

Когато една от сестрите излезе от кабинета, като видя, че аз съм нов на опашката ме попита за какво чакам и дали съм записан вече. Аз й разказах накратко всичко случило се предния ден, както и това, че нейна колежка ми е казала, да дойда и да чакам без да се записвам предварително. Медицинската сестра поиска да види направлението ми. Аз нямах направление, казах, че ще си платя за прегледа и посочих бележката до вратата на кабинета, на която пишеше цени за преглед без направление. Причината да нямам направление беше, че първичното от личен лекар не върши работа, трябвало да е издадено от офталмолог. Веднъж вече ми отказаха такова направление с мотива, че не ми бил нужен преглед с апарат на Голдман… Като разбра, че и направление нямам сестрата ми каза, че нямало да могат да ме прегледат днес, защото вече имало прекалено много хора, при това с направления. Каза ми да си тръгвам, нямало смисъл да стоя там.

Останах. Нямаше да отложа това за другата седмица! Планът ми беше да бъда прегледан днес и това щеше да се случи. Почаках да се появи сестрата, с която бях говорил предишния ден. Тя си спомни за мен, за това, че съм пътувал 250 км. за преглед при лекар, който си взел отпуск и това, че ми каза да дойда днес. Разчитах на нейното съдействие. Тя обаче ми каза същите неща като първата сестра. Но поне обеща да говори с докторката ако може да ме приеме. Пет минути по-късно сестрата отново се върна в коридора, за да ми каже, че лекарката е казала да дойда другата седмица. Не приех и този отказ! Обърнах се към сестрата с думите:

– Вие предадохте ли на доцентката, че тя ми е казала задължително да идвам всяко лято на преглед? Казахте ли й, че идвам чак от Елхово и си бях записал предварително час? И че нямам възможност да остана в града до другата седмица?
– Да – отговори тя. Но има много хора за преглед вече, а и доцентката днес има лекция със студенти, трябва да тръгне по-рано. Елате другата седмица, ще Ви приеме тогава.
– Моля, дайте й това, тя ще се сети кой съм и ще ме приеме днес! – казах аз и подадох визитка.

Всъщност много добре знаех, че моята визитка нищо няма да й говори на лекарката, но знаех също, че това беше последната ми възможност да бъда прегледан днес. Идеята ми беше чрез визитката да провокирам любопитството на лекарката, за да мога да говоря лично с нея. Сестрата взе визитката и се върна обратно в лекарския кабинет.

В това време дойде един възрастен човек, попита кой е последен и на глас изрече думите „мен сигурно няма да ме приемат днес“. Естествено, законът за привличането му даде точно това!!! Отпратиха го за другата седмица. Същото се случи и с други хора, някои от които също не бяха от Варна. А аз си представях вече как съм седнал срещу лекарката, тя ме преглежда на апарата и ми казва, че всичко е наред. Тази мисъл повтарях в главата си многократно. Имах много ясни спомени от предишния ми преглед на този апарат и ги използвах, за да възпроизведа усещането все едно сега съм на преглед. Допира на лещата до окото ми, стичането на сълзи по лицето ми, ярката светлина от апарата, осветените кръвоносни съдове, които виждах… Всичко това аз си припомних и почувствах като настоящо събитие, за да мога да го превърна чрез своята мисъл в реалност.

Но макар, че спомените от прегледа преди 3 години бяха много ясни в съзнанието ми, тъй като съм слаб физиономист аз така и не можах да си спомня как изглеждаше лекарката. Щеше да е много глупаво да се правя, че тя трябва да се сети за мен, а аз да не успея да я позная сред многото медицински лица, които влизат и излизат. Изкарах телефона си и потърсих в интернет снимка на лекарката. Това ми свърши идеална работа, защото минути след това тя излезе от кабинета и веднага я познах. Но преди да успея дори да изрека и дума, тя мина покрай мен и забързано се отправи към другия край на коридора.

Знаех, че ще се върне, имаше още хора за преглед, а и сестрата излезе да им слага капки за разширяване на зениците. Значи щеше да се върне скоро. Попитах услужливата медицинска сестра дали е дала визитката. Тя каза, че я е дала, но въпреки това докторката не се сещала да ме познава. Тогава при мен дойде една от възрастните жени, която чакаше за преглед и ми каза:

– Младежо, това на нищо не прилича! Толкова път сте минали и така да Ви отказват… Аз Ви отстъпвам реда си! Аз съм от тук, мога да дойда другата седмица!
– Благодаря много! – отговорих аз с усмивка. Не е необходимо, всички ще бъдем прегледани днес!

Това, което ме изненада в мен самия е, че моята реакция не беше от учтивост. Аз действително вярвах напълно в това, което казах. И ако ти сега имаш някакво очакване как ще завърши този разказ, предвид неговото заглавие, аз не само, че имах същото очакване за развръзка, но бях твърдо убеден в него. Разбира се, аз не знаех бъдещето. Вместо това аз го моделирах. Самият факт, че до момента всичко беше против мен само ме амбицира още повече да вярвам и да дам всичко от себе си за постигането на целта. Оставаше ми само да измисля какво да кажа на лекарката, когато се върне. Знаех, че това щеше да е финалната и решаваща „битка“ и тя задължително трябваше да завърши в моя полза.

И докато премислях с каква реплика да посрещна лекарката, когато се върне, аз я видях да се задава със забързана крачка по коридора. По пътя няколко пъти я спираха лекари и пациенти, всеки с неговите си въпроси. Усетих как сърцето ми започва да бие все по-учестено, коремът ми се сви на топка, а по челото ми започнаха да избиват капчици пот. Тук вече не ставаше въпрос само за един преглед, който отлагах няколко години. Ставаше въпрос и за това да докажа, че с добри намерения, правилни доводи в моя полза и закона за привличането аз щях да постигна това, което вече близо 2 часа визуализирах в съзнанието си. И когато лекарката стигна до мен аз показах най-очарователната усмивка, на която съм способен, поздравих, представих се и казах нещо много уместно и добре звучащо. Какво точно – не помня. Действително, имам чувството, че устата ми сама изрече някакви много смислени и силни думи, за които колкото и да опитвам – не мога да се сетя. А нейната реакция? Отново отказ! Не можех да повярвам, не исках да повярвам, че отказа, сигурно ченето ми беше увиснало до земята… В онази половин секунда между отказа на лекарката и затварянето на врата в лицето ми сякаш времето се забави и аз няколко пъти си повторих, че това не е истина, не се случва и отказвам да повярвам в неуспеха. И в момента, в който вратата се затвори аз чух лекарката да казва „седнете!“. Не разбрах дали го каза на мен или на някой вътре в кабинета, но седнах.

Възрастната дама отново ми припомни нейната любезна готовност да ми отстъпи реда си и понечи да си тръгне. Аз, разбира се я спрях, а в същото време от кабинета излезе познатата медицинска сестра. Тя дойде до мен и ми сложи капки за разширяване на зениците. В този момент аз вече разбрах, че много скоро ще бъда в кабинета, и точно както си представях, лекарката ще ме прегледа с апарата на Голдман. За съжаление не беше всичко с очите ми идеално, но след проведената веднага малка лазерна операция нещата вече бяха наред. Няма да изпадам в подробности около самия преглед, защото той не е най-същественото в този разказ. Най-важното за мен е да ти разкажа как използвайки закона за привличането аз успях да направя възможно това, което през цялото време изглеждаше немислимо. Това далеч не е единствената такава случка в моя живот, но е ситуация, в която много други на мое място биха се примирили още с първия или най-много втория категоричен отказ. Аз не съм специален, и аз щях да се откажа ако преди това не бях решил, че вече не само ще зная за закона на привличането, но и ще го прилагам в мой интерес.

Зная, някои ще кажат, че това е резултат единствено от моята упоритост. Според мен тази упоритост е само едно от средствата, чрез които законът за привличането ми донесе това, което аз поръчах в мислите си. Защото имаше събития и действия на други хора, които ако не бяха се случили, моята упоритост нямаше да доведе до желания резултат. Затова не забравяй – твоята нагласа има значение! Твоите мисли имат значение! Подбирай стрателно мислите си, създавай си правилната нагласа, за да можеш и ти чрез закона за привличането да получаваш тези резултати, които искаш.

Искам да използвам случая още веднъж да благодаря на любезната медицинска сестра и лекарката за проявеното разбиране и всичко, което направиха за мен.

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (8 оценки, средно: 4,63 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Изображението е предоставено от:
 📷 Yassay


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи:

Подобни статии:

Как да прилагаш наученото и да имаш реални успехи... Личностното развитие е много популярна тема в днешно време и все повече хора се интересуват от нея. Четат статии и книги, гледат клипове, посещават се...
Да излезеш от зоната на комфорт – разказ за моя първи шнорхелинг... Личностното развитие е област, която от много време се радва на голяма популярност, но днес като че ли - повече от всякога. Много популярна тема от та...
Изпращай близките си с музика В памет на баща ми Научих се да изпращам близките си хора с музика. С любимите песни, които някога сме слушали и харесвали. Така изпратих баща си. То...
Притча за младите катерачи Случвало ли ти се е да се заемеш с нещо нелеко и още по средата да се запиташ дали не е прeкалено трудно? Да се оглеждаш дали и други се борят като те...
Разказ за моята среща с диагнозата рак Това е история от моя живот, която за мен не беше никак приятна, но беше много поучителна. Дълго се колебаех дали да я напиша, но накрая реших все пак...
Притча за двата вълка Една вечер възрастен чероки решил да разкаже на внука си за една вечна битка. Битка, която се води вътре във всеки човек. Индианецът се обърнал към св...
Ако днес беше последния ден от живота ми Задавал ли си си някога въпроса ако днес беше последния ден от твоя живот, как щеше да се чувстваш? Без драми, без болести и болка, без насилие, злопо...
Как да бъдеш по-креативен Преди да ти дам няколко конкретни идеи как да бъдеш по-креативен, ще разгледам накратко въпроса кой и защо може и трябва да бъде креативен. Широко раз...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе