Въпросът за това да обичаш и да се отречеш или да обичаш и да те отблъснат след години съвместно съжителство занимава мислите ми от много време. Не само, защото аз съм бил и от двете страни (и на напуснал и на напуснат), а защото почти няма хора, които да не минават през тежки раздели поне веднъж в живота си. Очевидно това е неотменна част от живота, затова е добре да сме поне малко наясно с основните моменти в тази част.
Темата е изключително обширна и далеч не може да се обхване напълно само в една статия. Все пак бих искал да ти дам някои отправни точки за размисъл, които съм сигурен, че ще са ти от полза, независимо от коя страна на изневярата или раздялата може да се окажеш някой ден.
От любов към изневяра.
Когато двама души са заедно по-дълго време, те се опознават и привикват един към друг. Ежедневието, битовизмите и проблемите неусетно ги поглъщат, неизбежно е. Постепенно онова лудо и страстно привличане, което е било в началото на връзката угасва и бива заменено от привързаност и взаимна нужда. Но всеки от нас има нужда от страст, от това да е хлапашки влюбен и поне от време на време да забравя сивото ежедневие и да се чувства „на седмото небе“.
Ето защо не е чудно, че у много хора в продължителна сериозна връзка с един човек се появява желанието да имат интимен контакт с някой друг. Почти винаги, особено първоначално това е неосъзнато привличане и се прокрадва небрежно просто като невинна мисъл и скоро изчезва. Но с времето тази мисъл става все по-натрапчива, нуждата все по-голяма, а желанието все по-силно. Ако човекът има достатъчно смелост, в един момент той решава да последва желанието си и извършва физическа изневяра.
Понякога една такава случка е достатъчна на човек, за да се „кротне“ за дълго време. Друг път, както се казва „апетитът идва с яденето“ и изневярата се превръща в регулярно събитие. И докато в някои случаи еднократна тайна забежка може да е дори полезна за връзката, по-често последствията от това да кривнеш са негативни.
Що е то изневяра и има ли прошка у нас?
Най-тежко става, когато човек разбере за това, че неговия любим му е изневерил. Това може да стане неволно, а може да бъде и след признание от този, който е изневерил. И в двата случая светът излъгания човек се преобръща. Той се чувства излъган и предаден, има усещането, че е изгубил най-ценното в живота си. В такъв момент излъганият е вулкан от емоции, през който минава торнадо, както казва Еминем. Болка, гняв, тъга, страх, разочарование, безнадеждност и дори омраза се преплитат и бушуват в разкъсаното сърце.
Следва въпросът „дали да простя“. Според мен човек винаги трябва да прощава. Най-малкото заради самия себе си, за да се освободи от негативните чувства, които в противен случай са отрова за самия него. Затова ако попаднеш в такава ситуация, недей да таиш омраза! По всяка вероятност другия не ти е изневерил, за да се чувстваш ти зле, а за да се почувства той добре. Разбира се, това да простиш не значи да позволиш да те унижават и затова е много важно да решиш как да постъпиш от тук нататък.
След разкритата изневяра и прошката следва въпросът дали можеш отново да имаш доверие на този човек. Според мен, отговорът е „не“. Дори и в краткосрочен план партньорът да се „кротне“, това, че веднъж е кривнал е сериозна предпоставка да го направи отново, макар и след години. Естествено, някои хора се променят, но повечето не. Затова преди да решиш дали да дадеш втори шанс трябва да си дадеш сметка дали можеш да понесеш още една изневяра, защото това е напълно възможно да се случи.
Защо някои изневеряват и каква е магията на R-гените.
Много хора казват „щом тя му е изневерила, значи той си го е заслужил“. И наистина има логика в това. Ако един мъж обсипва с цветя и любов жена си всеки ден, тя не би и помислила за друг. Това важи и в обратна посока – ако една жена дава на мъжа си това, от което той има нужда в тяхната връзка, той не би трябвало и да си помисля за друга. Такава е теорията.
В действителност нещата стоят малко по-различно. Ергенът винаги е по-привлекателен от женения мъж, защото първият е специализиран в закачките с жени и ги практикува редовно. За разлика от него семейният мъж е отвикнал от свалките, занимава се с ремонти, плаща сметки, пазарува, разправя се с майстори и кой знае колко други битки води за доброто на своето семейство. Нормално е вечерта да не е толкова привлекателен, колкото „наточения“ ерген.
Същото може да се каже за жената, която грижейки се за дома и семейството рядко успява да обърне достатъчно внимание на себе си. Съответно, не й е толкова лесно да бъде по-привлекателна от нахаканото барби, по което се заглежда мъжа й. Вероятно дори разликата във възрастта е в полза на „барбито“.
И тук всъщност си проличава до колко твоят партньор те цени, уважава и държи на теб. И най-вече си проличава дали мисли повече с главата си или с оная си работа. Всъщност ако с поведението си показва, че не държи на теб и не оценява това, което правиш за него и за вас като семейство, то най-добре да се разделиш с този човек час по-скоро.
Да имаш и да изгубиш.
Всяка връзка в началото е прекрасна, хвърчат сърчица, извират хормони и живота е „цветя и рози“. Всеки с малко повече житейски опит е наясно, че в един недалечен момент приказката бива заменена от по-малко вълнуващата действителност, а магията на безгрижното влюбване бавно, но сигурно се изпарява. Ако след това не останат общи цели, интереси и стремежи на двамата, ако не останат взаимност, привързаност, обич, уважение, разбирателство, то връзката е обречена на провал.
Всъщност това е моментът, в който си проличава дали двама души наистина са един за друг. Защото ако връзката им може да оцелее в суровата действителност, в трудностите на ежедневието и предизвикателствата на наточения ерген и нахаканото барби, то тази връзка има бъдеще. Това е връзка, в която човек трябва да продължава да дава всичко от себе си за другия, защото изгуби ли това рядко срещано богатство, по всяка вероятност загубата ще е безвъзвратна.
А в света на необвързаните не е лесно. Може да е интересно, но не е лесно, защото да намериш човек, с който да останете заедно и след като се спукат хлапашките сърчица от първите месеци е доста по-трудно. Лесно е да се влюбиш, но не е лесно да изградиш трайна връзка с всеки, който ти хване окото или ти разтупти сърцето.
Кога е истинска любовта.
Онзи ден разговарях с художничката Ева във Варна, която ми напомни една простичка, но много ценна истина за любовта между мъж и жена.
Много хора бъркат привързаността с любов. Това да те привлича един човек, да имаш нужда от него, да ти е хубаво с него, да искаш да сте заедно… Това може да бъде взаимно чувство, може да бъде много хубаво, може да продължи цял живот и в това няма нищо лошо. Това чувство е привличане, това е привързаност, това е партньорство, но може да не е истинска любов.
Любовта между мъж и жена е истинска тогава, когато е безусловна и можеш да обичаш въпреки всичко. Когато можеш да обичаш дори и другия да не отвърне на чувствата ти. Когато можеш да обичаш дори и другия те мрази! Това е истинската любов! Ако любовта се нуждае от изпълнението на някакви условия, за да съществува, това е всичко друго, но не и любов.
Любов и омраза.
Много е тъжно, когато двама души са се обичали и са си шепнели мили думи, след време да започнат да изпитват омраза и ненавист един към друг. Това съм го виждал много пъти, но никога не съм го разбирал.
Имало е време, когато си тръпнел в очакване твоя любим да ти се обади и си искал това повече от всичко друго тогава. Копнеел си за всяка целувка, за всяка прегръдка, за всяко „обичам те“. С този човек сте преминали през трудности, изпитания, както и през много щастливи моменти заедно.
И ако изведнъж поради някаква причина дойде време разделно, да се отнасяш със злоба и презрение към този човек означава да поругаеш самия себе си. Да се подиграеш с всичко, което с този човек сте имали, с всичко, което той ти е дал. Това са рядко срещани, но напълно излишни сцени. Една прегръдка, едно „благодаря ти“, едно „съжалявам“… това е достатъчно. Нещо повече – такова поведение прави чест! Защото всеки може да унижава, да обижда и да мрази. Но само една чиста душа може да прости и да благодари дори и след като е наранена.
Финални думи.
Лично за мен изневярата (особено системната) е нещо много грозно. В крайна сметка ако не обичаш повече един човек и искаш да си с друг – просто го кажи и сложи край на връзката. Изключително подло е да лъжеш някой, че го обичаш, а в същото време да въздишаш по друг.
Естествено е човек да иска това, което няма, но истинското щастие е тогава, когато искаш това, което имаш. А в случай, че в момента нямаш любим човек до себе си, тази статия ще ти помогне да намериш желания партньор в любовта.
Независимо дали тепърва ще го откриеш или вече го имаш, обичай човека до себе си, цени го и го пази! Винаги оценяваме това, което сме имали като го загубим, но ако сме достатъчно прозорливи ще оценим богатството, което имаме и без да сме го изгубили.
Оценка на статията:
Изображениeтo e предоставенo от:
📷 geralt
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!