Меню Затваряне

За вредата от училището

„По въпроса за образованието мога само да кажа, че го виждам като най-важното нещо, с което ние, като хора, можем да се занимаваме.“
/Ейбрахам Линкълн/

Настъпването на 15 септември е чудесен повод да обърнем внимание на проблемите в образованието. Основната причина да напиша тази статия не е толкова факта, че винаги съм ненавиждал училището. Причината е, че вече зная на какво се дължи тази моя непоносимост. Проблемът не е само мой. Той е всеобщ, защото образователната система (не само у нас) е остаряла, неадекватна и вредна за подрастващите. Неслучайно Кен Робинсън от години привлича вниманието на обществеността по цял свят със своите призиви, които нямаше как да не взема предвид, подготвяйки тази статия.

Като ученик почти винаги съм имал висок успех. Това дължа на строгия си баща. Но за недолюбването на училището от мен принос има самата система. Не ме разбирай погрешно. Аз съм изключително любознателен, четейки моите статии не може да не си забелязал това. Обичам да научавам, но не обичам училището.

За щастие основното и средното училище отдавна са минало за мен. За съжаление същата система продължава да проваля много от децата и тяхното бъдеще. Според Юнеско заради експлозивно нарастващото население, в следващите 30 г. през училищата ще преминат повече ученици, отколкото някога са минали през цялата човешка история. Ето защо не мога да си затворя очите за проблемите! Образованието оказва директно влияние върху живота на всички, които минат през него. А това от своя страна директно оформя бъдещето на човечеството като цяло.

Образованието днес.

Масово прилаганата в днешно време образователната система е тотално остаряла. Замислял ли си се, че за последните 100 години всичко в света около нас се е променило до неузнаваемост. Това обаче не се отнася за образователната система. С леки козметични промени тя си крета повече от век, осланяйки се на предишен опит. Опит, който в днешно време е крайно неадекватен.

Преди 100 години и днес (Изображение: Yassay)

Децата в България, които днес започват първи клас се очаква да се пенсионират през 2075 г. А училището трябва да ги подготви за това да бъдат конкурентноспособни на трудовия пазар до тогава. Това е изключително отговорна и трудна задача. Днес всичко се развива толкова динамично, че никой не може да предвиди какво ще се случи на пазара на труда след 10 години, какво остава за след 50-60 години?!

Не са малко родителите, които са на принципа „и аз съм ходил, аз го изтърпях, и ти ще търпиш като всички“. Това е безумие! Училището трябва да носи полза, не да бъде някакво наказание, което децата трябва да изтърпят. И то само заради това, че никой не смее да сложи край на тази поточна линия за еднотипни „изделия“ с диплома за „преминал през това“.

Проблемите.

Диплом за завършено образование.

Да започнем с крайната цел на ученето – дипломирането. Аз в качеството си на дипломиран инженер с 10-годишен стаж като служител и 5 годишен стаж като работодател мога смело да заявя, че за по-голяма част от дейностите дипломата днес не значи нищо. Частният бизнес не търпи „кухи“ кетапи. Или имаш нужните умения, или си чао. Излишно е да казвам каква част от реално нужните умения се преподава в университетите…

А когато дипломата е необходимо условие се сблъскваме с друг проблем. Преди 30-40 г. за началник (примерно) се е изисквало средно образование, преди 15 -20 години висшето започна да става стандарт. Днес вече магистратурата е минимум за ръководна длъжност, а тенденцията е към докторантура… Това е съвсем ясно изразена академична инфлация. С други думи днешната диплома не гарантира работа утре.

Времето е най-ценният ресурс, с който всеки млад човек разполага, за да се подготви за живота, а училището буквално го пропилява. Системата губи времето на учащите в изучаването на неща, 90% от които няма да намерят практическо приложение. В замяна предлага заветната хартия с надпис „магистър“. Това вече ти дава равен шанс с другите, борещи се за позиция продавач-консултант в магазин. Защото за нещо повече се изисква не само образование, но и стаж, постигнати резултати в компанията, доказани умения…

Предметите в училище.

Нали си чувал термина „важните предмети“? В него никога не са се включвали предмети като рисуване, музика, физическо възпитание. Това умаловажаване на изкуствата и спорта отново не е само в България, а по целия свят. То е наложено от академичните капацитети, които се еволюирали до такава степен, че според тях тялото на човек служи само за транспортиране на главата. А в редките случаи, когато ходят на партита, за да се гърчат неконтролирано извън ритъма на музиката, просто нямат търпение да се приберат, за да напишат статия за събитието.

Защо ли е такава участта на спорта и изкуството? Нали си чувал приказки от сорта на „наблягай на математиката, няма да ставаш художник я“ или „музикант къща не храни“. Излишно е да казвам колко музиканти милионери има, защото тук парите са най-малкия проблем. Ако вземем същата логика, защо тогава са важни предмети като физика, химия, история… Да не би всеки да става физик, химик или историк? Разбира се, че не! Тези науки са за хората, на които сърцата им са там. За останалите е изгубено време.

На практика пъти повече хора стават продавачи, отколкото историци или химици. А продаването си е цяла наука, далеч не е просто прибиране на пари срещу даване на стока. Там има много какво да се учи.

Фабриката за ходещи справочници.

Попитали Айнщайн колко фута има в една миля. Той отговорил:
,,Не зная. Защо да си пълня мозъка с факти, които мога да проверя във всеки справочник?“

Какво се случва всъщност в училище най-често? Учителят излиза пред класа, „изпява“ си урока и на следващия ден иска учениците да повторят написаното в учебника. Колкото по-точно, толкова по-висока е оценката. Този начин на изпитване и тестовете превръщат грешката в нещо лошо и крайно недопустимо. Това прилича повече на тест за компютърна памет, отколкото на подготовка за живота на възрастен. Системата безпощадно смазва креативността на децата като им се насажда страх от това да мислят или пробват нещо различно от догмата.

Това превръща образованието в конвейер за немислещи, наизустяващи папагали. И всеки, който не се справя със запаметяването бива изхвърлен от образователната система като безполезно бракувано изделие.

„Отнасяй се с хората сякаш са каквито трябва да бъдат и ще им помогнеш да станат каквито са способни да бъдат.“
/Гьоте/

Животът доказва, че много незавършили образованието си, изхвърлени от системата хора са сред най-успешните в света. Това са Стив Джобс, Бил Гейтс, Марк Цукърбърг, Майкъл Дел, Робърт Де Ниро, Кейти Пери, Сър Ричард Брансън, Куентин Тарантино, Арета Франклин и много много други. Хора, които са намерили своя път към върха не благодарение на образователната система, а въпреки нея! И както в много майтапи се крие голяма истина, така е и в този популярен у нас лаф:

„Тази година срещата на випуска ще е на яхтата на Васко двойкаджията.“

Децата имат различни таланти.

„Всички деца се раждат артисти. Проблемът е да останеш артист, докато растеш.“
/Пабло Пикасо/

Всеки човек има някакви уникални заложби. Абсолютно всеки има талант, който ако развие може да живее много по-щастлив живот, бидейки себе си и може да бъде много по-полезен на обществото. За съжаление образователната система не само не стимулира таланти извън „важните“ предмети, но дори ги подтиска.

Не са редки случите, когато деца със заложби на танцьори, акробати и спортисти биват диагностицирани като хиперактивни. Поредната модерна болест, която само преди няколко десетилетия още не е била измислена. Не казвам, че такова заболяване не съществува, а че просто не е чак такава епидемия. В крайна сметка не може всяко дете да стои неподвижно на стол по цял ден и да върши нискокачествена канцеларска работа под „диригентството“ на възрастен.

„Всеки е гений. Но ако оценяваш рибата по нейната способност да се катери по дърво, тя ще живее цял живот с убеждението, че е глупава.“
/Алберт Айнщайн/

Някои деца просто имат нужда от специално внимание, за да открият това, което им харесва, привлича и им дава възможност да изразят себе си. Чудесен пример за това са моите 9 годишни брат и сестра близнаци, които не могат дълго да стоят на едно място и да решават задачи. Оказа се, че са родени балетисти и след като баща ми ги записа на уроци те непрекъснато танцуват. Вече учат в музикално училище, многократно са участвали в национални първенства и са печелили отличия, а за тях животът едва сега започва. Ако баща ми беше решил да ги лекува не ми се мисли какви щяха да са последствията за цялото семейство…

Брилянтната детска креативност.

Съществува един популярен тест за интелигентност за възрастни, в който трябва да се свържат 9 точки.

Тест за интелигентност за възрастни (Изображение: Yassay)Повечето възрастни се затрудняват да го решат, защото не се сещат, че могат да излизат извън периметъра на точките. Причината за това е, че някой учител по математика някога им е наложил това ограничение и те подсъзнателно го спазват цял живот. Най-често резултатът е това:

Тест за интелигентност за възрастни - опит за решение (Изображение: Yassay)Правилното решение на задачата за възрастни е това:

Тест за интелигентност за възрастни - правилно решение (Изображение: Yassay)Докторът по философия Балдер Онархайм е предложил същия тест на деца и се оказало, че повечето от тях нямат никакъв проблем с решаването му! Едно 6-годишно дете казало, че може да реши задачата дори само с 3 линии и направило това:
Тест за интелигентност за възрастни - правилно решение от дете (Изображение: Yassay)…което е напълно приемливо решение на задачата.
Друго дете казало, че може да реши задачата само с една линия и взело дебел маркер:

Тест за интелигентност за възрастни - правилно решение от дете 2 (Изображение: Yassay)В условието никъде не се поставя ограничение на дебелината на писалката, така че и това решение може да се приеме.

Тестът с 9-те точки, даден на деца е едно от безброй многото доказателства, че необремененият с ограничения ум може да даде работещи решения, за които дори и инженер не би се сетил.

Преподавателите.

Сигурен съм, че всеки човек помни от ученическите си години поне един учител, който е бил харизматичен, забавен и е печелил вниманието и уважението на целия клас с лекота. И всеки помни поне един смотан учител, който учениците ежедневно са правели на луд, а часовете са били пълна анархия. Вероятно всеки помни и поне един строг учител, в часовете на който всички са мълчали, на изпит не са можели да препишат и думичка, а дисциплината винаги е била желязна. Но помниш ли скучните, обикновени учители, които винаги карат точно по учебник, а за домашно дават задачите след урока? Повечето от тези учители със сигурност не ги помниш. както и със сигурност не помниш дори един от техните уроци. Те са ти изгубили времето, може би 100% от него.

Учител не е просто работа. Учител е призвание и не е за всеки, който е изкарал педагогически курс. Учителят трябва да има заложби за такъв. Той трябва да бъде интересен, да провокира мислене у своите ученици, желание сами да научат повече. Той трябва да запали искрата на любопитството у тях. Никога няма да забравя учителя по физика от гимназията, който настояваше да му говорим на ТИ и изнасяше уроците си по начин, който беше по-интересен и от филм по Дискавъри ченъл. Сигурно се досещаш, че в резултат на това повечето от нас научаваха половината от урока още по време на час…

Обикновеният учител, обаче, е просто зъбно колело от системата. Защото той не е нищо повече от продукт на тази система, изплют по шаблон от поточната линия. И по-лошото е, че той се стреми да направи с учениците си същото, което се е случило с него. Поредната тухла в стената, както се пее в известната песен на Пинк Флойд. Неслучайно Алберт Айнщайн е написал своите гениални теории след работата си в патентно ведомство, далеч от университети и закостенели академични тикви. Ако беше в тяхната среда не би имал възможност да мисли извън стандарта и никога нямаше да направи своите революционни открития, които са сред най-значимите в историята на науката.

Възможните решения.

След като така безмилостно изкритикувах системата, редно е да предложа и някакви възможни решения на проблемите в нея.

По отношение на преподавателите.

Моето виждане е, че те трябва да имат по-голяма свобода да бъдат креативни в методите на преподаване. Индивидуализирането на преподаването трябва не само да бъде позволено, но и насърчавано, а заплащането на преподавателите да бъде подобрено. В държавата е пълно с дремещи чиновници, които вземат незаслужено високи възнаграждения, затова не мога да се съглася, че пари няма. Просто не се разпределят правилно. А и инвестирането в качествено образование е инвестиране в качествено бъдеще.

По отношение на предметите.

Аз смятам, че в началното училище те трябва да бъдат основните. Т.е. децата да се учат да четат, пишат и смятат, както и да получават интересни и провокиращи любопитството знания от науки като физика, биология, география и т.н. Творческите предмети трябва да имат достойно участие в учебната програма с минимум задължителни елементи в тях, свобода на творческия дух и отпадане на всякакъв тип оценяване. Малко хора харесват творбите на Пикасо, но въпреки това той е едно от най-големите имена в изобразителното изкуство.

В средното образование учениците вече би следвало да имат представа какво е интересно за тях и какви предмети искат да изучават. Смятам за логично всички предмети да бъдат свободно избираеми, а за тези, които все още нямат конкретна насоченост да остава стандартна образователна програма. И под насоченост имам предвид лични предпочитания. Не тези на родителите. Всеки трябва да стане това, което той иска, не това, което съответства на родителските или други чужди амбиции.

Към учебната програма според мен трябва да се добавят някои основни и много важни за всеки човек предмети, които в момента липсват. Например, финансова грамотност и здравословно хранене. Всеки борави с пари и всеки се храни, но са малко хората, които правят това правилно. А това може сериозно да предопредели живота на човек по отношение на неговото здраве и финансово благополучие. Към свободно избираемите предмети могат да бъдат добавени и предпрофесионални подготовки от типа на труд и техника, но с насоченост към механика, роботика, електротехника, мода и текстил, кулинарно майсторство, занаятчийство, градинарство и т.н. Защото много от уменията не се учат от читанките и букварчетата, а човек трябва да поработи с ръцете и сърцето си.

По отношение на оценяването.

Моето мнение е, че то трябва да отпадне във вида, в който е в момента. Според мен използваните сега цифри не са показател за това дали един човек е ценен или не, но психологически му се отразяват точно по този начин. Аз бих предложил оценяването да е от типа „преминава нататък“, „получава друг шанс за изпит“ и „пренасочва се към друг тип занимания“. В крайна сметка ако едно дете до четвърти-пети клас показва, че математиката не е за него, какъв е смисълът да го мъчим нататък с матрици и тригонометрия ако не иска? Повече от ясно е, че в живота си няма да ползва такива знания и е по-добре да се насочи към нещо, което ще му се отдава.

Финални думи.

И все пак нека не забравяме, че най-важните неща не се научават в училище. Ето защо всеки родител има персоналната отговорност да научи децата си на важните ценности и разбирания за живота. Естествено, преди това той самият трябва да е наясно с тях. Това само по себе си идва да напомни, че личностното развитие е важно за всеки индивид. То не само допринася за неговия по-добър живот, но е и трамплин за неговите наследници.

„Все още уча.“
/Микеланджело на 87 г./

Действително човек се учи, докато е жив. Но въпреки това е важно да дадем на децата едно по-добро начало на този процес. Начало, което да им помогне да намерят своите таланти и да ги развиват. Така всеки има шанса да стане най-добрата възможна версия на себе си и да бъде истински щастлив от това, което е. Вместо да се мъчим превръщаме децата в роботи, много по-добре е да насърчаваме и развиваме тяхната интелигентност независимо в коя област е тя. Скритите таланти са най-ценни и в същото време най-лесно могат да останат незабелязани. Защото интелигентността е интерактивна и динамична. Тя може да приеме различни форми и не винаги да е така очевидна. А интелигентен е винаги по-ценно от образован!

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (70 оценки, средно: 4,39 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Изображенията са предоставени от:
 📷 Yassay


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Парите наистина (не) могат да те направят щастлив... Въпросът дали парите могат да направят човек щастлив е много спорен. И двата възможни отговора имат много привърженици, както и много аргументи в своя...
Ще ни оставят ли без работа роботите? Заради огромния напредък в развитието на изкуствения интелект през последните години освен радостите от всички ползи, които това ни носи разбираемо ид...
Не се заблуждавай, че имаш собствено мнение Свободата на словото е хубаво нещо. Свободата да изразиш собственото си мнение по всевъзможни въпроси е лично право, на което всеки много държи. И все...
Ако днес беше последния ден от живота ми Задавал ли си си някога въпроса ако днес беше последния ден от твоя живот, как щеше да се чувстваш? Без драми, без болести и болка, без насилие, злопо...
Да обичаш означава да щадиш сърцето на другия... В автобуса. На седалката до мен едно симпатично тинейджърче слуша музика в слушалките си... Казах симпатично и наистина го мисля, защото, когато бях у...
Ловецът на изгреви Една сутрин той се събуди много рано. Знаеше, че няма да може да заспи повече.  Утрото не се виждаше през прозорците. Беше тъмно, но нощта отиваше към...
Малките радости са навсякъде Та... по темата за малките радости... Неделя... в метрото, чисто, спокойно... Оглеждам се... и знам, че винаги има нещо интересно да се види, че и ...
За чувствата и техния срок на годност Съвсем наскоро се срещнах с една психоложка, с която разговаряхме по доста теми. Направихме и няколко игри, които за мен бяха много интересни и въздей...

6 коментара за “За вредата от училището

  1. jasmin

    Не съм съгласна с написаното. След размисъл, изложих моята гл.т. тук: https://atheism.top/forum/index.php?topic=31.msg69#new и реших, че на автора се полага да е известен къде и какво съм коментирала, тъй като все пак писаното от мен е основано на материала тук и ако иска да ме коментира или да възрази, то да не е отнета тази възможност.

    • Ясен

      Благодаря за изразеното мнение. Имам само една забележка. Редно е да предоставите в поста си линк към статията, за да може всеки да я прочете както аз съм я написал, а не да коментира Вашият преразказ по нея 🙂

  2. Паула Руменова

    Невероятна статия която изчетох на един дъх. Всичко е много интересно, а първия колаж показва че образователната система има спешна нужда от реформа.

  3. Никола

    Поздравявам ви за написаното. Искам да напиша и своето мнение по въпроса.
    Що се отнася до вредите от него, те несъмнено са големи и са много повече от описаните. А последствията са катастрофални и ние го виждаме.
    Но искам да направя една корекция – в образованието „проблеми“ няма. Напротив – това е точно планиран механизъм който работи перфектно. Проблемът е просто че този механизъм цели нашето заличаване като народ и общество.
    Въоросът е много по дълбок от просто едни проблеми в образованието. Въпросът засяга оцеляването на базови човешки качества и функции, които биват заличавани целенасочено чрез училището.

  4. Ивелина Ганева

    Няма как да съм по-съгласна! Едно към едно с моите мисли!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе