Меню Затваряне

Да обичаш означава да щадиш сърцето на другия

Двойка влюбени (Снимка: StockSnap)

В автобуса. На седалката до мен едно симпатично тинейджърче слуша музика в слушалките си… Казах симпатично и наистина го мисля, защото, когато бях ученичка, всички момчета ми се виждаха пъпчиви и грозни, а сега, от разстоянието на годините, всички те ми се виждат все красиви.

– Не отговаряш на позвъняванията ми, не се обаждаш, какво става – пита той някого, най-вероятно момиче, по телефона.

Разговор нямаше, някой нещо отговори набързо и момчето затвори телефона си. Не знам как и защо, но сърцето ми се сви, заболя ме, сякаш аз бях това момче, сякаш не някое непознато момиче беше отблъснало един непознат младеж, а мен самата… И си спомних как болеше, когато същото наистина се случваше и на мен, някъде там в младежките ми години, как болеше, как светът свършваше и слънцето сякаш преставаше да свети толкова ярко…

– Това няма да го казваме на баща ти, то не е толкова важно, трябва да щадим сърцето му – казваше майка ми, когато бях ученичка.

Тя умееше да отсява маловажните проблеми от истинските и да ги спестява на човека, когото обичаше… защото искаше да пощади сърцето му, защото истински го обичаше… И така, проблемите минаваха и заминаваха…

Мисля си колко хора правят така? Колко съпрузи, бащи, майки, деца, приятели, колко от тях осъзнават, че сърцето може да боли, че може да се пръсне на парчета понякога, дори от една лоша дума, казана не на място, от яд или лично безсилие. И това не се случва само на другите, случвало се е на теб, на мен, на всеки… Мисля си колко ли сърца не са издържали, колко ли хора, които са обичали, след това са съжалявали… Размислих се, че се и разписах… Болести най-различни, дори рак, депресия, резултат от разбити сърца и стрес. И си спомням думите на един мъдър човек:

– Това няма да го казваме на баща ти, трябва да щадим сърцето му…

И така разбрах, че да обичаш, означава да щадиш сърцето на любимия човек…

Оценка на статията: Оцени с 1 звездичка |Оцени с 2 звездички |Оцени с 3 звездички |Оцени с 4 звездички |Оцени с 5 звездички | (43 оценки, средно: 4,56 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!

Loading...


Благодарности за снимката на:
 📷 StockSnap


Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!

Подобни статии:

Ловецът на изгреви Една сутрин той се събуди много рано. Знаеше, че няма да може да заспи повече.  Утрото не се виждаше през прозорците. Беше тъмно, но нощта отиваше към...
Как да намериш желания партньор в любовта "За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича." /Петър Дънов/ В тази статия ще споделя с теб няк...
Как да бъдеш неуязвим за критика и хейтъри Знаеш ли какъв е начинът да не бъдеш критикуван никога? Отговор на този въпрос мога да ти дам веднага, само в едно кратко изречение - никога не прави ...
Как да запомняш имената на хората Случвало ли ти се е да се запознаеш с някой, но да не запомниш името му и след това да ти е неудобно да питаш? На всеки се случва! На мен преди ми се ...
Всички сме роднини Имам един приятел, работи като куриер и с него се виждаме буквално всеки ден. Той много добре знае как се казвам, но всеки път като ме види възкликва ...
Градинарят и неговите рози Вчера моят път мина покрай една красива бяла къща, недалече от София, потънала в цветя от всичките цветове на дъгата... Огромен розов храст в розово п...
Разказ за моята първа авторегресия Вероятно си чувал за регресия и знаеш, че това е възстановяване на случки от предишен живот чрез преминаване в много специфично състояние. Обикновено ...
Изпращай близките си с музика В памет на баща ми Научих се да изпращам близките си хора с музика. С любимите песни, които някога сме слушали и харесвали. Така изпратих баща си. То...

2 Comments

    • Valia Bradshaw

      Когато видях и подслушах това момче в автобуса, наистина ми се доплака. Спомних си за самата себе си. Не съзнаваме колко много начини има да покажем не/любовта си на човека до нас, на близките си. Спомних си думите на майка ми и направих връзка със случката в автобуса. На пръв поглед нищо не е, просто ежедневие. Но ме натъжи много и я описах. Радвам се, че оценявате написаното.
      Благодаря за хубавите думи, Паула!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Pin It on Pinterest

връщане най-горе