Valia Bradshaw
В автобуса. На седалката до мен едно симпатично тинейджърче слуша музика в слушалките си… Казах симпатично и наистина го мисля, защото, когато бях ученичка, всички момчета ми се виждаха пъпчиви и грозни, а сега, от разстоянието на годините, всички те ми се виждат все красиви.
– Не отговаряш на позвъняванията ми, не се обаждаш, какво става – пита той някого, най-вероятно момиче, по телефона.
Разговор нямаше, някой нещо отговори набързо и момчето затвори телефона си. Не знам как и защо, но сърцето ми се сви, заболя ме, сякаш аз бях това момче, сякаш не някое непознато момиче беше отблъснало един непознат младеж, а мен самата… И си спомних как болеше, когато същото наистина се случваше и на мен, някъде там в младежките ми години, как болеше, как светът свършваше и слънцето сякаш преставаше да свети толкова ярко…
– Това няма да го казваме на баща ти, то не е толкова важно, трябва да щадим сърцето му – казваше майка ми, когато бях ученичка.
Тя умееше да отсява маловажните проблеми от истинските и да ги спестява на човека, когото обичаше… защото искаше да пощади сърцето му, защото истински го обичаше… И така, проблемите минаваха и заминаваха…
Мисля си колко хора правят така? Колко съпрузи, бащи, майки, деца, приятели, колко от тях осъзнават, че сърцето може да боли, че може да се пръсне на парчета понякога, дори от една лоша дума, казана не на място, от яд или лично безсилие. И това не се случва само на другите, случвало се е на теб, на мен, на всеки… Мисля си колко ли сърца не са издържали, колко ли хора, които са обичали, след това са съжалявали… Размислих се, че се и разписах… Болести най-различни, дори рак, депресия, резултат от разбити сърца и стрес. И си спомням думите на един мъдър човек:
– Това няма да го казваме на баща ти, трябва да щадим сърцето му…
И така разбрах, че да обичаш, означава да щадиш сърцето на любимия човек…
Оценка на статията: 
(44 оценки, средно: 4,57 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!
Loading...
Благодарности за снимката на:
📷 StockSnap
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!
Страхотна статия написана по невероятен начин. Определено трябва да се замислим над това кои са важните неща.
Когато видях и подслушах това момче в автобуса, наистина ми се доплака. Спомних си за самата себе си. Не съзнаваме колко много начини има да покажем не/любовта си на човека до нас, на близките си. Спомних си думите на майка ми и направих връзка със случката в автобуса. На пръв поглед нищо не е, просто ежедневие. Но ме натъжи много и я описах. Радвам се, че оценявате написаното.
Благодаря за хубавите думи, Паула!