Valia Bradshaw
Вчера моят път мина покрай една красива бяла къща, недалече от София, потънала в цветя от всичките цветове на дъгата… Огромен розов храст в розово почти опасваше от край до край изящната метална ограда. Кърваво червени рози падаха като гигантски гроздове от ажурния парапет на втория етаж, аха-аха почти да докоснат розовите храсти, избуяли под разкошната тераса.
Всъщност, вече няколко пъти минавам покрай тази къща и тя винаги е била в пълен покой, не издава никакъв звук и никакво движение не съм забелязвала нито зад прозорците, нито на терасата, нито в двора… Днес имах късмет, един симпатичен мъж беше застанал отвън до оградата и сякаш галеше с ръце и поглед огромните рози в розов цвят…
Сърцето ми трепна от любопитство, кой беше този мъж, не можех да пропусна, спрях се и му казах колко много се възхищавам на къщата му, на двора и най-вече на невероятните рози и съзвездието от най-разнообразни цветя, населяващи почти цялата площ на двора…
Човекът ме погледна, една сияйно-безкрайна усмивка озари лицето му… а в погледа му гордост… гордост и благодарност…
– Аз съм градинарят, не съм собственик на къщата, но розите и цветята са мои рожби, те са моята гордост! Това правя и то ми стига, за да бъда щастлив…
Поговорихме си, поразпитах го, похвалих го… пожелах му цялото щастие на света и отминах… Вече не ме интересуваше кой и какъв е собственикът на тайнствената къща… Стигаше ми да знам кой е повелителят на красотата на това място… Един човек, който създаваше красота и радост за някой друг и това го правеше щастлив…
И разбрах… когато правиш със сърце и душа нещо за някой друг, то непременно се получава красиво и те прави щастлив. Защото, каквото и да правиш за другите и оставяш в него частици от душата си, го правиш най-вече заради самия себе си… и си щастлив…
Оценка на статията: 
(18 оценки, средно: 4,39 от 5)
Гласувай и ти с кликване върху броя звездички, които искаш да поставиш!
Loading...
Снимка:
📷 Valia Bradshaw
Не забравяй да споделиш тази статия с твоите приятели в социалните мрежи!
